Тъй че Тал правеше всичко, което бе по силите му, за да опази всички живи. Създаваше поводи затворниците да излизат от килиите си — например за да му помагат с пчелите или да почистят нападалите клони около ливадата, на която пасеше добитъкът, или да насекат дърва за предстоящата зима. Всеки получаваше някакво физическо натоварване и толкова нужната слънчева светлина и свеж въздух. Тал успя дори да убеди Зирга да разреши хората да се съберат в двора за малко отпразнуване на Деня на Средилетие, Банапис. Няколко души открито се разплакаха през деня, прекаран навън и с храна на масата.
Никой от тези мъже нямаше да е годен да се бие, когато дойдеше денят на бягството, и някои от тях щяха да умрат по пътя. Но Тал щеше да се погрижи всеки да може да оцелее колкото може по-дълго.
Една нощ, вече наближаваше есента, Уил — седеше на масичката в кухнята с Тал — каза:
— Говорих днес с Донал.
— Как е той?
— Кашлицата му престана. Благодари ти за чая, който му прати.
— Стара семейна рецепта — каза сдържано Тал. — Знаеш ли, тези хора са готови да умрат за теб, Тал. Тал кимна. — Ти им даде надежда. Тал помълча, после каза:
— Моля се да не се окаже жестокост.
— Аз също. — Уил сдъвка мълчаливо парче месо, преглътна и рече: — Помниш ли когато се срещнахме за първи път?
Тал кимна.
— Каза, че съм бил необичайно бодър за човек, осъден да преживее живота си на тази скала. Помниш ли?
Тал отново кимна.
— Тогава нямах какво да губя. Сега откривам, че не съм толкова щастлив, ако ме разбираш.
— Разбирам те. Сега чувстваш, че имаш нещо, което можеш да загубиш. Надеждата.
— Надеждата — съгласи се Уил. — Тъй че дай да си го кажем направо. Кога ще бягаме?
Тал помълча за миг, после отвърна:
— Другата пролет. Не знам точно кога, но ще е в деня след като спре следващият кораб.
— Ще завземем кораб?
— Не. Мъжете тук са по-здрави, отколкото когато дойдох, но не могат да се мерят с четиримата пазачи на Зирга и с кораб, пълен със здрави моряци. Но има една причина да искам да тръгна в деня след като следващият кораб спре, и ще ти кажа за това, като му дойде времето.
— И това ще е? Тал се ухили.
— В деня, в който спре първият кораб, следващата пролет.
Уил въздъхна и се примири да чака още половин година. В края на краищата вече бе чакал дванадесет. Какво значеше още половин година?
Глава 15
Бягство
Тал гледаше.
Корабът стоеше на рейд недалече от носа, а Зирга и двамата пазачи, Анатоли и Кайли, както винаги чакаха да видят дали са докарали нов затворник. Тал наблюдаваше от входа на цитаделата, скрит в сенките. Уил стоеше зад него и също гледаше.
Лодката се приближи до пристана и Тал видя затворник, седнал на средната седалка. Също както при неговото пристигане, моряците вещо качиха затворника от лодката на стълбата. Също както при неговото пристигане, Зирга не си направи труда да прочете заповедта на кея, а накара затворника да го последва нагоре по хълма към крепостта. Тал настръхна. Имаше нещо много познато у този затворник, в походката и в стойката му. И още преди да е видял лицето му, Тал отстъпи от входа и каза на Уил:
— Ела.
Уил забърза до него към кухнята. Завариха Ройс заспал на един стол с глава на масата и празна бутилка бренди до лакътя му. Едно от откритията на Тал бе, че старата изба на благородника, построил крепостта, е почти недокосната, и макар повечето вино, което все още се съхраняваше долу, да беше станало негодно за пиене, имаше достатъчно бренди, което си беше наред. Тал откри и че Ройс е много сговорчив, когато му позволи да се напие веднъж-дваж седмично.
— Какво има? — попита тихо Уил.
— Новият затворник. Познавам го.
— Кой е той?
Тал го изгледа умислено.
— Човек, когото изобщо не очаквах да видя отново, освен ако не му налетя да го пронижа със сабята си. Куентин Хавревулен, капитанът със специални пълномощия на херцог Каспар.
— Искаш да кажеш бившият капитан със специални пълномощия на херцог Каспар.
— Очевидно. — Тал помисли. — Не приказвай с него, когато му занесеш първата храна. Просто му я занеси и гледай как ще реагира. Трябва да разбера дали наистина е затворник, или това е поредната схема на Каспар.
— Защо херцогът ще праща в изгнание старшия си капитан?