— Сред хората на Каспар трябва да има предател.
— И аз така мисля. Твоят човек, Амафи, бързо се издигна, след като те предаде. Каспар го пращаше по различни задачи. В началото мислех, че е само полезен инструмент, но той е нещо повече от това.
— Много повече. Той е професионален убиец.
— Планът на Каспар отначало беше прост: да се постави в редицата претенденти за трона на Ролдем, след това да устрои трагедия, която да отнеме живота на крал Карол заедно с цялото му семейство, наведнъж. Потъването на кораб, докато са на борда му, щеше да е идеално. Но нещата започнаха да се объркват, като се започне с твоя провал с убиването на херцог Родоски.
Тал се засмя.
— Това беше дело на самия Каспар, не го ли знаеше?
— Не — отвърна тихо Куинт. — Представа нямах.
Тал обясни как е трябвало да бъде принесен в жертва, докато Прохаска извърши същинското убийство. Когато приключи, Хавревулен каза:
— На нас ни казаха, че се било разкрило, че ти си предал Прохаска и че Каспар затова те е пратил тук. — Добави тихо: — Прохаска ми беше приятел. Готов бях с радост да те убия лично, когато чух, че си го предал. — Поклати глава в тъмното. — Да разбера, че е бил Каспар…
— Може и да не е. Във всичко това играе нечия друга ръка.
— Вече го разбирам. През последните две години Каспар искаше от мен да му съставя планове по няколко повода. И всеки път, след като ги прегледаше, ги отхвърляше и залагаше на други, които можеше да се нарекат само… странни.
Тал се замисли над избора си. Не изпитваше никакво желание да остави Куинт жив и миг повече от необходимото, но също така виждаше в него възможен съюзник, макар и за кратко. Току-що беше дошъл, не беше имал време все още да изгуби сили от затворничеството, а Тал знаеше, че е добър в боравенето с оръжие, опитен офицер и един от най-хладнокръвните мъже, които бе познавал. Щеше да е ценна придобивка по време на бягството. Стига да можеше да му се довери.
Реши да проучи още малко.
— Подозирам, че тук е замесен Лесо Варен.
— Вероятно. Каспар напоследък става все по-зависим от него, все повече време прекарва в онази кланица, която Варен нарича свой дом. — Куинт помълча малко, преди да продължи: — Аз съм войник, Тал. Не претендирам, че съм… голям мислител. Аз съм много добър войник и заради това се издигнах толкова високо, но това надминава всичко, което съм виждал… извън въображението ми е.
— Знам, че така и не бяхме… приятели. Усетих, че има нещо между нас, още когато се появи. Дори се чудех дали смъртта на Кемпънийл по време на турнира на шампионите беше нещастен случай, или си искал да загине. И изобщо не ми харесваше отношението на Наталия към теб… Искам да кажа, че съдбата ни събра тук, тъй че не виждам никаква причина да сме в неразбирателство. В края на краищата ще сме тук много дълго и на никой от двама ни не му трябват още врагове.
Тал стана.
— Не толкова дълго.
— Какво имаш предвид?
— Ела с мен — каза Тал и бутна вратата.
Куинт го последва. Тръгнаха тихо през цитаделата, покрай стаята на пазачите. Кайли се беше проснал на пода и спеше, вместо да стои на пост. Когато го отминаха, Тал промълви:
— Зирга смята, че самият остров пречи на всякакво бягство.
— Замислил си бягство?
— Да. Всъщност вече бягаме.
Всички затворници освен трима бяха в оръжейната, а много скоро се появиха и те: Уил, Мастерсън и още един, Дженкинс. Тал заговори шепнешком:
— Съмнявам се, че някой може да ни чуе, но нека все пак да сме предпазливи.
— Какво правим? — попита някой.
— Бягаме. Ще ви кажа плана си. Обсъждания няма да има. Ако идвате с мен, изпълнявате заповедите ми без въпроси. Ако не, оставате със Зирга и пазачите. Ясно?
Всички кимнаха и замърмориха в съгласие. Тал продължи:
— Облечете си толкова дрехи, колкото можете. Докато се измъкнем, ще сте мокри и премръзнали. — Завъртя фитила на фенера и в стаята стана по-светло. Посочи им купчината дрехи в ъгъла.
Повечето хвърлиха мръсните си дрипи и навлякоха по два-три чифта панталони и ризи.
— В онези скринове има ботуши. Пробвайте който чифт ви стане.
След по-малко от десет минути мъжете стояха облечени и всички — обути в груби ботуши. Тал каза:
— Оръжия. — И посочи рафтовете зад тях.
Всички политически затворници, както и капитан Куинт, си избраха саби. Другите предпочетоха секири, ятагани и къси мечове. Мастерсън, грамадният убиец, си избра голяма брадва: Тал прецени, че сигурно може да разсече с нея цял вал.