— Да, госпожо.
След като момичето излезе, жената попита:
— Имате ли го съобщението?
— Не. Дайте ми нещо за писане и ще го надраскам или можете просто да кажете на Магнус, на Накор или на Робърт да приложат изкуствата си и да се явят тук колкото може по-скоро, утре ако е възможно, макар че тази вечер ще е още по-добре.
Жената го изгледа съсредоточено.
— Не разбирам за какво говорите, сър. Тал се засмя.
— Много добре знам за какво говоря. Знам, че съм различен от онова, което помниш. Станал съм кожа и кости, изглеждам ужасно, мириша на умряла котка и съм изгубил едната си ръка, но твърде много нощи си прекарала в леглото ми, за да не можеш да ме познаеш, Лела.
Очите й се разшириха от изненада.
— Нокът?
Тал — сълзите заплашваха да затекат по страните му — отвърна:
— Хубаво е да видиш стар приятел, обич моя. Моля те, трябва да изпратиш вест до Острова на чародея колкото се може по-скоро, а после, ако нямаш нищо против, не бих отказал халба ейл.
Тя го зяпна, после хвана ръката му.
— Ще се погрижа и за двете.
Остави го само за няколко мига, след което се върна с голяма калаена халба. Той я опразни до половината с една дълга глътка и я остави на тезгяха.
— Последния път, когато те видях, обслужваше масите в „Адмирал Траск“ в Крондор, когато се отбихме с Калеб.
— Местят ни — отвърна Лела. — Не е добре хората да опознаят много нечие лице. Тук ме наричат Мариана, Нокът.
— А мен ме знаят като Тал. Видях Алисандра в Опардум.
— По-добре е да не зная за това. Тал въздъхна.
— Знам. Каквото не знаеш, не можеш да го издадеш. Довърши пиенето си и изведнъж усети, че настръхва. Магия.
Обърна се. От задната стая тъкмо излизаше човек — мършав мъж с пътна торба, метната през рамо. Накор погледна Тал и рече:
— В някаква беля си изпаднал, както чувам. Какво ти трябва?
Тал се усмихна.
— Злато. Много.
— Злато мога да ти донеса. Друго какво?
— Оръжия, коне, всичко, което ще ми трябва, за да изградя армия.
— Интересно звучи. — Накор се обърна към Мариана. — Дай един ейл, донеси и на него още един. — Махна с ръка на Тал да седнат. — Друго какво?
— Дрехи и продоволствие мога да закупя тук, но ако можеш, бих искал да намериш един мъж в Латагор, Джон Крийд, и да видиш дали може да ми събере войници и да ми ги доведе тук.
— И какво ще правиш с тази армия, като я събереш?
— Каня се да завзема Опардум. Накор се ухили и удари яка глътка.
— Звучи забавно. И други са се опитвали, но какво пък — може да извадиш късмет.
— Ще извадя. Стига ти и приятелите ти да сте готови да помогнете.
— Какво ти трябва от нас? Освен златото, разбира се.
— Трябва ми някой да държи настрана Лесо Варен. Накор сви рамене.
— Ще трябва да поговоря за това с другите.
Тал му разказа всичко, което му се беше случило след последната му среща с Магнус. Описа подробно убийството на принцеса Светлана и провала си в опита за покушение над херцог Родоски. Каза му за измяната на Амафи и за решението на Каспар да го принесе в жертва. Накор поклати глава.
— Едно не разбирам.
— Кое?
— Каспар изобщо не е глупак, но много от тези неща, за които ми разправяш, са… лудост. Отчуждил се е от всеки възможен съюзник и се е постарал да премахне всякаква възможност да се добере до някой от кралската фамилия на Ролдем. Въпреки че нищо не може да се докаже, те знаят. Дори да им дойде на държавна визита и всички да стоят наоколо с кривите си усмивки… Ще го следят непрекъснато. Никой повече няма да му се довери. Какви ги е намислил?
— Представа нямам — отвърна Тал. — Просто смятах, че е от суетата му.
— Каспар е арогантен, но не и суетен. Спечелил си е репутация на опасен човек. — Накор помълча. — Каквото и да си мислим, че прави, можем да сме почти сигурни, че прави нещо друго. Ако мамиш някого на карти, му отвличаш вниманието към нещо, за което нямаш нищо против да внимава, за да можеш да направиш каквото искаш там, където искаш.
— Звучи почти логично. Накор се ухили.
— Каспар се опитва да убива хора наляво и надясно, защото иска да следим точно това. Какво тогава прави? Какво е онова, което не иска да гледаме?
Тал поклати глава.
— Той има действащи агенти навсякъде, Накор. Кара ги да се опитват да убият този и онзи. Привидно сякаш му е все едно, ако предизвика война. Единственото място, което пази строго, е онази част от цитаделата, където пребивава Лесо Варен.
— Значи точно там трябва да наблюдаваме, момче.
— Добре, значи ще трябва да направите нещо с този магьосник. Бил съм в покоите му два пъти и и двата пъти не бях убеден, че мога да го въвлека в учтива беседа, още по-малко в дуел. Подозирам, че ще ме превърне в димяща пепел или в жаба, или в нещо друго, преди да съм успял да се доближа до него на сабя разстояние.