— Знаеш ли… — каза Накор. — Той е много могъщ чародей, но такива хора понякога се оказват уязвими за най-прости неща. Ще трябва да видя какво можем да направим.
Тал знаеше, че Накор трябва да обсъди проблема с Пъг, Миранда и другите старши членове на Конклава.
— Разбирам. Но мисля, че Каспар може да е въвлечен в много черни изкуства.
— О, знаем, че е въвлечен. Онова съобщение, дето ни го изпрати, се оказа изключително полезно. Потвърди някои неща, които вече подозирахме. — Накор отпусна гръб на облегалката на стола си. — Лесо Варен е много лош човек и напоследък изпробва особено зла магия. Пъг може и да ти разкаже за него, стига да оцелееш. Пътищата им са се пресичали и преди. Варен се противопоставя на всичко, на което държи Пъг и Конклавът.
— За вас ли работя пак?
— Винаги си работил за нас, така да се каже. Но да, разбира се, след като започваме да ти даваме злато.
Тал кимна.
— Ясно. Но съм решил да набуча главата на Каспар на пика, Накор.
Накор стана.
— Време е да се връщам. Нещо друго?
С горчива усмивка, Тал вдигна дясната си ръка и показа чукана си.
— Можеш ли да оправиш това? Накор поклати глава.
— Не. — После се усмихна. — Но познавам един, който може. — Върна се до вратата за кухнята и подхвърли през рамо: — Бъди тук утре, по същото време. Ще ти донеса златото и ще имам някои отговори за теб.
И остави Тал сам с Мариана. Тя се приближи с кана ейл и напълни халбата му.
— Като те гледам, май ти трябва баня. — Сбръчка носле. — Дори две.
— Имащ ли някакви стари дрехи? — попита Тал.
— Ще намеря. Изчакай тук, ще поръчам на Маями да стопли вода и можеш да се изкъпеш в стаята ми. — Тръгна към кухнята. — Стой тук, ще я пратя да те доведе, когато банята се затопли. Искаш ли нещо за ядене?
— Всичко, което имаш.
Тя се върна след няколко минути с плато с плодове, сирене и хляб. Тал похапна добре, докато момичето се върна и го заведе до ваната.
Щом се намести в горещата вода, вратата се отвори и влезе Мариана. Носеше малка стъкленица.
— Помислих си, че това може да ти хареса.
Капна малко в шепата си и започна да му търка гърба. Той долови аромат на люляк.
На вратата се почука и Маями влезе и каза:
— Дойде един човек, сър. Хората ви били настанени в „Колелото на Зеления фургон“.
Тал благодари и тя затвори вратата.
— Само кожа и кости си — каза Мариана. — Какво се е случило с тебе?
— Малко повече от три години в затвор, където херцог Каспар заповяда да ми отсекат дясната ръка, и два-три месеца скитане от Оласко насам. Иначе нищо особено.
Тя се засмя.
— Все още имаш чувство за хумор, а?
— Какво чувство за хумор? — Погледна я през рамо. — Не помня да съм бил особено забавен, докато бяхме в хана на Кендрик.
— О, забавен беше — каза някогашното момиче Лела. — Просто не беше преднамерено забавен.
Той се обърна, награби я и я дръпна в малката вана. Тя писна и се засмя, щом роклята й се намокри.
— Нокът!
— Вече съм Тал — промълви той и я целуна страстно. Тя отвърна на целувката му, после леко се отдръпна.
— Три години в затвор?
— Да.
— Горкичкият — промърмори тя и започна да развързва блузката си.
На Тал ужасно му се искаше да си почеше дясната ръка. Верен на думата си, няколко дни след срещата им Накор го беше отвел да се видят с един жрец на някакъв остров. Единственото, което Тал разбра, беше, че в един момент стоеше с него в „Наковалня и клещи“, а в следващия се озоваха на някакъв песъчлив бряг, пред древен храм посред нощ. Накор заговори на чакащия ги жрец на език, който Тал не бе чувал никога, и жрецът кимна, след което огледа ръката му. Тал схвана същината, въпреки че не разбираше и дума. Жрецът дължеше някаква услуга на Накор, а Накор подслади сделката с тлъста кесия жълтици. Накараха го да легне на една маса между горящи свещи, в стая с гоблени със загадъчни шарки. Представа си нямаше що за бог или богиня почита този храм, защото не можеше да съзре нито едно познато изображение или знак.
Жрецът разтри нещо на чукана и зареди монотонно някакви молитви, след което му даде ужасна на вкус отвара. След това изведнъж отново се озоваха в „Наковалня и клещи“.
Изминаха много дни без никаква видима промяна в ръката. Тал беше изцяло погълнат от обучението на новобранците си и от изграждането на армията. Златото им помогна да се настанят в една изоставена селска къща на половин час езда от града — щяха да я използват за база. Закупиха коне, оръжия, продоволствие и дрехи.
За една седмица стана ясно кои от освободените роби ще станат воини и кои не. Четири от момичетата и две момчета получиха слугински задачи по поддържането на имота, но останалите двадесет и четирима продължаваха да се обучават с оръжията.