Птици виели гнезда.в Дървото. Изумителни птици: само как пеели! Те се чифтосвали, мътели, опервали се и отлитали, пеейки, в Гората, докато той ги гледал. Тъй като сега той видял, че Гората също е там — разстилала се и от двете страни и тръгвала на поход в далечината. Далеч-далеч проблясвали Планините.
След някое време Нигъл се обърнал към Гората. Не защото се бил изморил от Дървото, а защото изглежда сега вече го имал съвсем отчетливо в ума си и го чувствал, чувствал и как расте, дори и когато не го гледал. Когато тръгнал, открил нещо странно: Гората, разбира се, си била далечна Гора, и въпреки това той можел да я наближи и дори да влезе в нея, без тя да изгуби това особено очарование. Никога по-рано не бил способен да влезе в далечината, без тя да се превърне просто в близка околност. Това наистина прибавяло значителна привлекателност на разходката из местността, понеже, докато човек вървял, се откривали нови далечини, така че сега вече се появявали двойни, тройни и четворни хоризонти, които били двойно, тройно и четворно по-очарователни. Можело да вървиш и да вървиш и да имаш цялата местност в една градинка или в една картина (ако предпочитате да я наричате така). Можело да вървиш и да вървиш, но вероятно не безкрайно. Нейде отзад били Планините. Те се приближавали, макар и много бавно. Изглежда не принадлежали към картината или били само връзка с още нещо, проблясък между дърветата на нещо различно, на по-нататъшен етап: друга картина.
Нигъл се разхождал, но не се разтакавал току-така, а внимателно оглеждал нещата наоколо. Дървото било завършено, макар и да не бил го завършил — „Просто обратното на онова, дето беше“ помислил си той — ала в Гората имало много неизпипани райони, които все още изисквали работа и мислене. Нищо не се нуждаело от по-нататъшни промени, нищо не било направено не както трябва, но имало нужда да се продължи донякъде. Във всеки отделен случай Нигъл ясно виждал докъде.
Седнал под едно много красиво далечно дърво — разновидност на Голямото дърво, но съвсем индивидуално, или би могло с малко повече внимание да стане индивидуално — и се замислил откъде да започна работата и къде да я свърши, и колко време ще му потрябва. Не можел да разработи напълно плана си.
— Разбира се! — казал. — Трябва ми Енори. Той знае сума ти неща за почвата, растенията и дърветата, които аз не знам. Това място не може да бъде оставено просто като мой частен парк. Имам нужда от помощ и съвети: трябва да ги получа по-бързо.
Станал и отишъл до мястото, откъдето бил решил да започне работа. Свалил връхната си дреха. Сетне в една закътана малка долчинка, скрита от окото, забелязал един мъж, който твърде объркано се оглеждал. Той се бил подпрял на една лопата, ала очевидно не знаел какво да прави. Нигъл го поздравил. „Енори!“ — викнал.
Енори нарамил лопатата и се качил при него. Все още по малко накуцвал. Не проговорили, само си кимнали, както правели, когато минавали по алеята, но сега тръгнали един до друг, хванати за ръка. Без много приказки Нигъл и Енори се спогодили къде точно да направят малката къщичка и градината, която като че ли щяла да им бъде нужна.
В съвместната работа станало ясно, че сега Нигъл го бивало повече от Енори що се отнася до планирането на времето и вършенето на разни неща. Колкото и да е странно, по-погълнат от строежа и градинарството бил Нигъл, докато Енори често пъти бродел наоколо и гледал дърветата, особено Дървото.
Един ден Нигъл трескаво засаждал пръчки от жив плет, а Енори лежал наблизо на тревата, като внимателно гледал едно красиво и добре оформено жълто цветенце, израсло сред зелената трева. Преди много време Нигъл бил разсадил много от тях около корените на своето Дърво. Изведнъж Енори вдигнал очи: лицето му блестяло на слънцето и той се усмихвал.
— Това е страхотно! — рекъл. — Всъщност аз не би трябвало да съм тук. Много ти благодаря, задето си се застъпил за мен.
— Глупости — отсякъл Нигъл. — Не си спомням какво съм казал, но във всеки случай то едва ли е било достатъчно.
— О, не, достатъчно е било — казал Енори. — Така се измъкнах доста по-бързо. Нали знаеш Втория глас: той ме прати тук; каза, че ти си помолил да ме видиш. На теб го дължа.
— Не. Дължиш го на Втория глас — рекъл Нигъл. — И двамата му го дължим.
Те продължили да живеят и работят заедно — не зная колко време. Няма смисъл да се отрича, че отначало понякога не се погаждали, особено ако били изморени. Понеже първоначално от време на време се уморявали. разбрали, че и двамата са снабдени с подсилващи напитки. И на двете шишенца имало един и същ надпис: Да се вземат по няколко капки във вода от Извора, преди почивка.