Една нощ, докато лежаха заедно на сламеника, отделени със завеса от останалата част на колибата, тя чу как родителите ѝ говорят тихо за правителството в Банкок и как то се опитва да спре планинските племена да се занимават със земеделие по традиционния си начин — чрез сеч и палеж. Ставаше въпрос за околната среда. Майка ѝ беше уплашена. Какво щяха да ядат? Баща ѝ каза, че ще трябва да намерят работа на момичетата. Ливия не смяташе, че това е толкова ужасно, но по някаква причина майка ѝ силно протестираше, дори повиши глас. Бащата на Ливия я накара да млъкне, като я попита дали иска да гледа как децата им умират от глад.
Насон се размърда. Ливия ѝ даде малкия дървен Буда, който сама беше издялала и с който и двете обичаха да спят на сламеника. Понякога стискането на фигурката помагаше на Насон да заспи. После Ливия погали сестра си, за да я успокои, но тя отвори очи. Стенеше и търкаше стомаха си.
— Ето, пиленцето ми — прошепна Ливия и бръкна в малка торбичка на рамото си. — Запазих това за теб.
Беше плод от дуриан, който Насон много обичаше. Ливия го беше намерила навътре в гората, паднал и незабелязан от другите хора, търсещи храна. Страшно ѝ се искаше сама да го изяде, но знаеше, че Насон ще се събуди гладна.
— Не, Лаби — каза Насон, като нарече Ливия с името ѝ на езика на Лаху. — Той е твой. Ти също имаш нужда от него.
— Не. Вече ядох. Сита съм.
Знаеше, че Насон не ѝ вярва. Но имаше ли нещо по-убедително от глада?
Насон гледаше с копнеж плода.
— Тогава ще си го разделим.
Ливия кимна и си отхапа малко. После искаше да се убеди, че Насон ще изяде останалата част, като я окуражаваше да го яде бавно, за да му се наслаждава по-дълго време.
Когато изядоха плода, тя се сгуши по-близо до Насон и я прегърна. И някак си въпреки глада, въпреки страшните думи на родителите им, когато чу как Насон тихо похърква, и тя заспа.
Мъжете дойдоха скоро след това.
Ливия и Насон си играеха навън, както им беше казал баща им. Ливия тъкмо се смееше, докато Насон извиваше тялото си като риба, когато чу непознат звук — мотор на кола. Погледна и видя ръждясал стар ван, който идваше към тях по коловоза на черния път и вдигаше прах зад себе си. Тя и Насон спряха да си играят, само стояха и наблюдаваха.
Ванът намали и се приближи, докато спря точно пред тях. От него излязоха трима мъже. На Ливия веднага ѝ станаха противни — изглеждаха лукави, като кучета, прокрадващи се да отмъкнат храна. Единият от тях, по-висок от другите и с изпъкнали скули, които го караха да изглежда като череп с очи, държеше снимка — снимка, принадлежаща на майка ѝ, със смущение осъзна Ливия. Един от селяните, който имаше фотоапарат, ги беше снимал предишната година и беше проявил снимката за майка ѝ в близкия град Чианг Рай. Снимката беше на Ливия, прегърнала Насон пред колибата им, и двете с най-хубавите си дрехи — в ярко оцветени и бродирани рокли, националната носия на техния народ. Майка ѝ много ценеше тази снимка и я държеше на мястото, където готвеше, в един буркан, за да я пази от влагата. Как се беше озовала у тези мъже? И какво щяха да правят с нея?
Мъжът, приличащ на череп, погледна снимката, после — Ливия и Насон, сетне — отново снимката. Кимна на другите двама и тръгна към колибата. Един от останалите, с мръсна, сплъстена брада, го последва. Другият, с голяма и четвъртита обръсната глава, пристъпи напред и хвана Насон за китката. Насон изскимтя и опита да се освободи, но мъжът просто се обърна и я повлече към вана. Прекалено стресната, за да мисли, Ливия хвана Насон за другата китка и започна да я дърпа в противоположната посока, като в същото време викаше родителите си с висок и уплашен глас. За момент мъжът ги потегли и двете, но после Ливия заби крак в земята и успя да го спре. Брадатият мъж обаче явно се беше промъкнал зад нея, понеже я хвана с една ръка през кръста и я повдигна във въздуха, така че тя изпусна ръката на сестра си. Обградена от вонята на кисела пот Ливия одраска ръката на мъжа от лакътя до рамото. Той гневно извика, а тя отново се опита да го одраска, но мъжът я хвана с две ръце и я повлече към вана. Ливия изпадна в паника, опита се да се освободи, но не успя. Тогава видя, че другият мъж е хванал Насон. Спря да се бори — нямаше да позволи да отнесат Насон без нея — но крещеше към родителите си.