— Мм. На майка си ли си кръстена или на баща си?
— Дай ми ключовете. — Тя протегна ръка.
— Не и преди да ми се извиниш. И докато чакам, защо все пак не ми донесеш една чаша? — той кимна към масичката, върху която имаше съд за лед и две чаши, завити в стерилни опаковки.
— Ако искаш чаша, можеш да си я вземеш и сам.
— Добре — въздъхна той. Но когато се опита да седне, кожата на стомаха му се разтегна и раната от ножа се отвори отново. Той присви очи от болка и отново се отпусна на възглавниците. Опипа раната си с ръка и когато я вдигна, тя бе изцапана с ярка кръв.
Жената леко извика и бързо се приближи към леглото.
— Ти наистина си ранен…
— А ти какво си мислеше, че се преструвам ли? — Лъки се усмихваше, но устните му бяха бледи и измъчени. — А и освен това нямам навика да се разхождам наоколо с риза, от която висят парцали.
— Аз… аз не предполагах… — запелтечи тя. — Не трябва ли да отидеш в болницата?
— Всичко ще бъде наред, когато раната се затвори.
Тя се наведе над него и повдигна края на раздраната му риза. Когато видя раната, ахна от изненада. Не беше дълбока, но започваше горе от ляво и стигаше до колана на дънките му чак от дясната страна. По русите косъмчета на гърдите му имаше засъхнали съсиреци и цялата рана обилно кървеше.
— Може да се инфектира, ако не се почисти веднага. — Не му остави никакво време да разгадае решителното й изражение и додаде. — По-добре си свали ризата.
Той се поколеба, защото за да се съблече, трябваше да пусне ключовете на колата й. Тя разбра причината за колебанието му и рязко каза:
— Никога не бих изоставила човек, който е ранен и кърви.
Лъки остави ключовете върху шкафчето, разкопча копчетата на ризата и я смъкна от широките си рамене. Тя му помогна, нехайно хвърли раздраната риза на пода и съсредоточи цялото си внимание върху раната.
— Този жалък дребосък — каза тя и потрепери от отвращение.
— Джак Ед? Да, той е истинска отрепка. За мен е истинско успокоение да разбера, че твоят флирт с него не е бил сериозен.
— Аз не флиртувах и ти го знаеш — прекъсна го тя сърдито. Отдалечи се от леглото и влезе в банята. Само след миг се върна с кърпа, напоена с топла вода. Седна на леглото, като допря леко бедрото си до него и постави кърпата върху раната.
Той рязко си пое въздух.
— Боли ли? — Гласът й прозвуча тихо и загрижено.
— Глупав въпрос.
— Съжалявам, но раната наистина трябва да се почисти. Един Господ знае къде е завиран този нож…
— Не бих се осмелил дори да гадая.
В началото й беше толкова ядосан, че не искаше да си признае, че тя е истинска красавица. Сега обаче трябваше да отстъпи и да признае факта. Тъмнокестенявата, леко вълниста коса падаше свободно до раменете й и тя очевидно я изправяше и се опитваше да се пребори с естествените къдрици. Зелените й очи сега състрадателно оглеждаха раната му, но той от опит знаеше, че същите тези очи могат да бъдат студени като замръзнала месингова брава през януари.
Имаше изящно, слабо лице с изпъкнали скули и мека уста със сочна долна устна. Като истински познавач с огромен опит върху женските устни, той мигновено разбра, че изключително примамливата, пълна долна устна е дяволски сигурен признак, че пред него стои жена, чувствена и сладострастна.
Това може би беше още нещо, с което тя се опитваше да се пребори. Жената съвсем определено се стараеше да го прикрие под ушитите по поръчка дрехи, които обаче не можеха да скрият забележителната й фигура. Не беше пищна красавица. Нито пък болезнено слаба. Беше нещо средно. Стройна, но с чувствени форми, с изключителни крака. Искаше му се тя час по-скоро да свали сакото на костюма си, за да види гърдите й, покрити само от копринената блуза, която носеше под сакото.
Но всичко по реда си. Беше сигурен в успеха, но тази жена може би щеше да се окаже едно вълнуващо предизвикателство, нещо, което не се среща всеки ден. По дяволите, никога преди не бе имал такава жена! Може би ще трябва да промени малко правилата на играта.
— Как се казваш?
Тя вдигна дълбоките си, тъмнозелени очи и го погледна.
— Д-д-Доуви.
— Д-д-Доуви?
— Точно така — изгледа го отбранително. — Какво толкова странно има?
— Нищо. Просто не бях забелязал, че заекваш. Или това затруднение в говора ти възниква при вида на голите ми гърди? — Внезапно му се прииска тя да зарови лице в косъмчетата на гърдите му. Страшно му се прииска.
— Едва ли, господин…?
— Лъки.
— Господин Лъки?
— Не, аз съм Лъки.
— И как така?
— Искам да кажа, че се казвам Лъки. Лъки Тайлър.
— О! Е, искам да те уверя, господин Лъки, че разголените ти гърди изобщо не ме вълнуват.