Джак Ед реши, че забележката на приятелчето му е много остроумна. Смехът му прозвуча остро и неприятно, почти като на жена.
— Изобщо не вярвам, че цяла нощ си играл карти с братята си — каза Чейс.
— Тя каза ли ви името си? — попита Лъки и като по чудо успя да подтисне непреодолимото си желание да размаже злорадо ухилената физиономия на Алвин.
— Ти си я чукал и дори не й знаеш името!
Лъки се хвърли към нахалника, но Чейс го сграби за раменете и го дръпна назад.
— Хайде да се махаме оттук.
— Ти, кучи…
— Хайде! — Чейс помъкна по-малкия си брат през кръчмата, а той се дърпаше на всяка крачка, забиваше токовете на ботушите си в пода, като се мъчеше да се измъкне от ръцете на брат си.
— Много жалко, че не можеш да намериш единствената жена, която може да те спаси от затвора, Тайлър. — Литъл Алвин продължаваше да му се присмива.
Лъки скръцна със зъби и изръмжа като подивял, опитвайки се да се откопчи от Чейс. Чейс обаче го държеше здраво.
— Виж какво, ще те ударя, ако не се вразумиш. Какво, по дяволите, става с теб?
Щом излязоха навън, Чейс го блъсна и го подпря на стената на сградата. Лъки силно отблъсна ръцете на брат си.
— И ти ме питаш какво става с мен! — изкрещя той. — Те са прави. Могат да ме тикнат в затвора.
— И какво общо има това с появата ти тук тази вечер? — Чейс погледна към кръчмата.
— Исках да науча нещо повече за нея.
— Защо?
— Защо?
— Да, защо? — Чейс подпря ръце на кръста си и твърдо изгледа разгневения си брат. — Цял ден се държиш като откачен. Мисля, че за теб е много по-важно да откриеш тази жена, отколкото да си осигуриш надеждно алиби.
— Ти си луд!
— Не ми казвай, че съм луд. Защото не аз се заяждам с Литъл Алвин два дни поред и то заради една и съща фуста.
Лъки бе готов веднага енергично да възрази, че тя не е фусти, но се въздържа. Протестът му само щеше да потвърди подозренията на Чейс. Изгледа войнствено брат си:
— Защо, но дяволите, не ме оставяш да се справя с всичко това сам? Няма ли да е по-добре така?
— Не, няма. Ти си ми брат. Тайлърови винаги са се поддържали един друг. Щом ти си в беда, значи всички ние сме в беда. И тъй като напоследък ти сякаш нарочно се забъркваш във всевъзможни каши, аз няма да се отделям от теб, за да избегнем нови неприятности.
И двамата погледнаха встрани, като всеки се опитваше да сподави обхваналия го яд. Лъки пръв се предаде.
— По дяволите, Чейс! Знаеш, за дето съм ти много благодарен, че се намеси. Сега, след като помислих, зная, че не мога да си позволя да насинят и другото ми око.
Чейс се захили и го тупна по широкия гръб.
— Карай след мен към моя апартамент. Мама беше толкова разстроена през целия ден, че Таня предложи да приготви вечеря за всички.
— Може би ще ни гости със знаменитото си задушено? — с надежда попита Лъки.
— Точно така.
— Хъм — въздъхна той и облиза устни. — Кажи ми като брат на брата — и в леглото ли е толкова добра, колкото в кухнята?
— Няма да ти кажа. Ще те оставя да умреш от любопитство! — Побутна Лъки към колата му. — А ако закъснеем и провалим вечерята й, и двамата може да умрем от нежната й ръка.
Лъки караше след колата на Чейс, когато изведнъж се сети, че посещението в кръчмата бе напълно безрезултатно. В този момент знаеше за Доуви толкова, колкото и сутринта, когато се бе събудил й бе видял, че нейната половина от леглото е празна.
7
— Знаеш ли какво разправя Сюзън Йънг из целия град?
Лъки не прояви никакъв интерес към въпроса на сестра си и само изръмжа иззад сутрешния вестник, който четеше.
— Че вие двамата ще се жените. — Сейдж сложи в устата си една едра, сочна ягода и бавно и изтънчено я задъвка. — Искам да ти кажа, че ако се ожениш за тая противна кучка, аз ще се отрека от това семейство завинаги.
— Обещания, обещания. — Лъки свали вестника и отпи от кафето си. — Заплашваш, че ще се отречеш от семейството ни още от деня, в който Чейс и аз скрихме първия ти сутиен във фризера. Но до този момент нямаме особен късмет в това отношение.
Тя яростно го изгледа и той отново скри глава зад вестника си.
Сейдж намаза със сирене препечената си филийка бял, нискокалоричен хляб.
— Е, така ли е? — попита тя с пълна уста.
— Кое?
— Това, че ще се жениш за Сюзън Йънг.
Лъки остави вестника настрана.
— Хайде, дръж се сериозно. И защо не налееш на по-големия си брат още малко кафе?
— Да си чувал някога нещо за женските права? — сърдито го попита тя.
— Разбира се, че съм чувал.
Той вдигна чашата си, протегна я напред и сърдечно й се усмихна. С театрален жест тя взе кавичката и напълни чашата му.