— Лиших те от възможността да се запознаеш по-отблизо с Литъл Алвин и Джак Ед.
— Възможно е — призна си тя с огорчение. — Бяха по-неприятни, отколкото очаквах. Предполагах, че ще ме посрещнат с няколко нагли подсвирквания, може би и някой и друг нецензурен израз. Изобщо не очаквах, че ще се стигне до бой. Освен това, искам да ти кажа предварително — продължи тя, — че и ти си споменат в статията ми. Не по име, разбира се. Описвам те като мъж със синдрома на Белия Рицар.
— Какво означава това?
— Че си тръгнал на собствен кръстоносен поход за спасяване на попадналите в беда девици.
— Ей, това ми харесва. — Той отпи от шейка си. — Защо използва фалшиво име, когато се регистрира в мотела?
Забележката й за синдрома на Белия Рицар според нея очевидно не беше комплимент. Тя започна да масажира слепоочията си с пръсти.
— Не зная. Каприз. Хората понякога разпознават името ми и започват да спорят с мен за една или друга от статиите ми. А онази вечер изобщо не бях настроена за разговори.
Той изпи шейка си и бутна чашата и празната чинийка настрани. Сервитьорката мина покрай тях с каничка прясно кафе и отново напълни чашите им, преди да отнесе приборите му.
— И реши, че няма никакво значение какво точно име ще използваш — тихо каза Лъки.
Тя повдигна глава.
— Да. Мислех си, че това няма никакво значение. Изобщо не очаквах, че ще те видя отново.
— Това е, защото не ме познаваш добре.
Това просто изявление извика неспокойна и напрегната гримаса върху лицето й.
— Какво искаш? Защо си дошъл да ме търсиш?
— Знаеш какво искам, Девън.
Погледът му бавно обходи лицето й, после се спусна към гърлото й и надолу към гърдите. Когато очите му отново се срещнаха с нейните, той каза:
— Искам още една нощ в леглото с теб. Този път и двамата ще бъдем голи. Ще те гледам с ясен и бистър поглед. И няма да изгубя нито миг в сън.
— Това е невъзможно. — Гласът й бе толкова дрезгав, че той едва чу думите й. — Казвам ти го направо, за да си знаеш и да не губиш напразно нито твоето, нито моето време. Невъзможно е. Само за това ли си дошъл?
— Не.
— Какво тогава? Искаш пари, за да си мълчиш? Да не си решил да ме изнудваш сега, когато знаеш вече коя съм?
Той скръцна със зъби, опитвайки се да подтисне гнева си.
— Никога повече не казвай нещо подобно пред мен, Девън. Моето име означава нещо в собствения ми град. Семейство Тайлър никога не биха изпаднали чак дотам, че да прибягнат до изнудване.
— Съжалявам, че обидих теб и името на семейството ти. — Думите й прозвучаха искрено. Заприлича му на човек, който би нанесъл подобен непочтен удар само в момент на изключително напрежение и безпокойство. Лъки повярва в думите и почтеността й. Вълнението, предизвикано от неочакваната му поява, отново започна да я обхваща.
— Само ми кажи какво искаш, за да мога да се върна на работа. А и ти трябва да си ходиш.
— Ти не беше просто поредната мадама в графика ми, Девън.
— Трябва ли да се почувствам поласкана?
— Бих искал.
Тя поклати глава.
— Не мога да се съглася с това. Тази среднощна авантюра ме кара да се чувствам евтина и унизена.
— Случилото се бе нещо повече от една среднощна авантюра. Прекараната с теб нощ има изключително значение за бъдещето ми.
— О, моля ти се — изръмжа тя. — Не ме обиждай като подценяваш интелигентността ми е подобни наивни забележки.
— Ти си моето алиби.
9
— Алиби? Като в някакво престъпление?
— Точно като в престъпление.
Девън поклати глава.
— Не те разбирам.
Лъки й разказа за пожара.
— Няколко големи и скъпи машини бяха унищожени. Щетите се оценяват в седемцифрено число. В този момент „Тайлър Дрилинг“ е почти разорен от загубите.
Както винаги когато заговореше за това, той изпадна в мрачно настроение.
— Всичко с толкова налудничаво. Ако със случая се занимаваха само местните власти, ние, моето семейство и аз, никога нямаше да попаднем измежду заподозрените. Но с тези федерални агенти… Виж, очевидно има много фирми, които, изпаднали във финансово затруднение, предприемат най-отчаяни мерки. Сигурен съм, че този вид измами са широко разпространени. И затова застрахователните компании са постоянно нащрек. Техните подозрения в този случай обаче, са напълно неоснователни и ние ще им докажем, че грешат. Брат ми може да докаже къде е бил онази нощ. Аз не мога. Не и без твоя помощ.
Тя го гледаше напрегнато в продължение на няколко секунди, а след това бавно извърна глава и се загледа през прозореца към колите, които с мъка си пробиваха път по оживения булевард.