Тя започна категорично да клати глава още преди той да спре да говори. В началото се опитваше да отрече твърденията му за чувствата й в този момент, а след това — мисълта, че би могла да свидетелства в негова полза.
— Никой не знае, че съм прекарала нощта с теб — гласът й беше непоколебим. Никой. Ясно ли ти е? И аз не смятам да го правя публично достояние. — Първоначалната й студенина, временно прогонена от прегръдката им, се върна. Тя започна бавно да разтрива ръце, сякаш се опитваше да възстанови кръвообращението си.
— Не можеш просто ей така да решиш, че това нелепо обвинение в палеж е някакво дребно и несериозно проблем че, което не заслужава вниманието ти.
— Не мисля така. Ужасно съжалявам, че имаш неприятности.
— Нещо повече от неприятности, Девън! Тези федерални агенти са дяволски сериозни.
— Какви доказателства имат срещу теб?
— Неубедителни и косвени — призна той. — Никога няма да ме осъдят въз основа на подобни доказателства, но зная също, че няма да можем да съберем пари, за да ме пуснат под гаранция, в случай че ме арестуват. Изобщо не мога да приема факта, че може да ми се наложи да прекарам дори и един ден в затвора, особено за нещо, което не съм извършил. Не ми харесва мисълта, че могат да ме обвинят в углавно престъпление. В такъв случай и семейството ни, и бизнесът ни ще бъдат непоправимо дискредитирани. — Той нежно я прихвана за раменете. — Девън, бъди разумна поне за това. Трябва да ми помогнеш.
— Не, не трябва. Не можеш да ме принудиш.
— И не бих искал. Защо просто не постъпиш така, както би постъпил всеки честен човек?
— Не мога!
— Кажи ми защо?
— Не мога!
— Защо?
— Защото съм омъжена.
10
— Тя е омъжена.
Мрачните думи на Лъки прозвучаха като погребален звън. Седнал на барплота в малката кухничка в апартамента на Таня и Чейс, той безнадеждно се взираше в кафето, което снаха му бе направила.
Беше пристигнал в апартамента им преди зазоряване. Без да обръща внимание на ранния час, бе почукал на вратата и ги бе измъкнал от леглото, а рошавата му коса и набола брада бързо бяха пропъдили раздразнението им от наглото нахълтване в дома им.
Лъки приличаше на човек, който спешно се нуждае от бръснар, топла храна и поне дванадесет часа сън. Косата му стърчеше на всички страни, защото бе изминал целия път от Далас — повече от сто мили, със свален гюрук на колата си и вероятно се бе движил със скорост, за която те не се осмеляваха да попитат и предпочетоха да си останат в неведение. Кичурите от тъмнорусата му коса напомняха снопчета слама.
Всичките му близки цял ден се бяха тревожили за него. Сейдж го бе видяла последна предния ден. Според нея той бе изхвърчал от къщата полуоблечен, без да й даде каквото и да било обяснение.
Изминаха няколко минути, преди Чейс да повтори мрачното съобщение на брат си.
— Омъжена?
— Омъжена. Нали разбираш, свещен брачен съюз.
Таня наля кафе за себе си и за съпруга си и се настани на един стол.
— Откъде знаеш, Лъки?
— Тя ми каза. — След една дълга, страстна и чувствена целувка, горчиво си помисли той.
— Значи все пак успя да я откриеш?
— Вчера.
— Къде?
— В Далас.
— Как се казва?
— Девън Хейнс.
— Звучи ми познато.
— Може би сте чели материалите й във вестника.
— Разбира се! — възкликна Чейс и стовари юмрук върху плота.
— Вчера съвсем случайно попаднах на снимката й в сутрешния вестник.
Лъки им разказа и останалата част от историята, като пропусна личните преживявания и съвсем бегло спомена за няколкото часа, които бе прекарал в игра на крикет и бейзбол — трябваше по някакъв начин да даде воля на обхваналото го бурно желание да удря с все сила — преди най-накрая да реши да се върне у дома.
— Дамата определено не искаше да бъде намерена. А когато все пак я открих, тя отказа да ми помогне, каза, че няма, че не може да бъде мое алиби. И сега вече зная защо.
Кафето беше почти вряло, но той го глътна наведнъж, сякаш чашата му бе пълна с уиски. Таня мълчаливо се изправи, за да долее.
— Срещна ли се със съпруга й? — поиска да разбере Чейс.
— Не.
— Той беше ли там?
— Не.
— Къде беше?
— Не зная.
— Как се казва?
— Не зная.
— Щом е омъжена, какво, по дяволите, е търсела в леглото ти?
— И това не зная. Кой, по дяволите, би могъл да каже какви мисли минават през главата на някоя жена!
Лъки сърдито скочи от стола и започна да кръстосва из тясната кухничка.
— Никога преди не съм попадал в подобна ситуация. Нямам никакъв опит в това отношение и съм напълно объркан. — Той се спря и се обърна към слушателите си. — Не ме разбирайте погрешно. Не претендирам, че съм ангел. Признавам си, че доста съм се позабавлявал, и то с не една жена.