— Мисля, че това е факт, който никой не би могъл да оспори.
— Не малко лудории сме направили и заедно.
Чейс хвърли към жена си един пълен с неудобство поглед. Любовта към Таня Макданиел значително бе укротила бившата родео звезда.
— Ако нямаш нищо против, бих предпочел да не обсъждаме отдавна отминалите ни подвизи пред Таня.
— Не за това става дума сега — гласът на Лъки бе изпълнен е раздразнение. — Още преди да влезе в нашето семейство, Таня чудесно знаеше, че не сме от най-кротките. Това, което исках да кажа, е, че въпреки всичките ми гуляи и лудории, никога досега не съм спал с женена жена. Сам си бях наложил това ограничение. — Несъзнателно започна да разтрива стомаха си, сякаш му се догади само от мисълта за извършеното прелюбодеяние.
— Никога не бих излязъл дори и с разведена жена, ако не съм сигурен, че разводът вече е факт и всички документи са подписани. А тази кучка — той непочтително насочи пръст по посока Далас — не само ми пробута номера с измисленото си име, ама ме подмами да направя нещо, което, колкото и старомодно да звучи, смятам за непочтено и морално недопустимо.
Той се върна на мястото си и с унило и мрачно изражение се настани на тапицираното столче. Загледа се право пред себе си с празни, студени и непроницаеми очи.
— Лъки — Чейс се осмели най-накрая да наруши проточилата се тишина, — какво ще правиш?
— Може би ще ми дадат от десет до двадесет години за умишлен палеж.
— Не говори така! — извика Таня. — Не можеш да отидеш в затвора за нещо, което не си направил.
— Знаеш какво имах предвид, Лъки — продължи Чейс. — Не можеш да й позволиш да се измъкне толкова лесно. Щом е била достатъчно глупава да върши лудории, значи ще трябва да е готова да си понесе и последиците.
— Използвах и този аргумент.
— И?
— Не ме доведе доникъде.
— Не се ли опита да призовеш чувството й за чест и почтеност?
— И това сторих. Изобщо не й направи впечатление. Щом може да изневерява на съпруга си с всеки срещнат, едва ли знае що е това почтеност. Въпреки това — мрачно додаде той, — в началото ми се стори доста свястна.
— Е, ако нещата тръгнат на зле, Пат Буш би могъл да я призове като свидетел.
— Да, в такъв случай ще трябва да се яви пред съдебните заседатели, които да решат дали ще се стигне до съд. — Лъки въздъхна и уморено разтърка помръкналите си от изтощение очи. — Надявах се, че изобщо няма да се стигне до това. Но както се подреждат нещата… — Той отпусна ръце и погледна брат си. — Съжалявам, Чейс! Този път наистина прекалих. И най-лошото е, че повличам надолу със себе си „Тайлър Дрилинг“, а и всички вас.
Чейс се надигна от стола си и нежно потупа брат си по гърба.
— Твоята безопасност е много по-важна за мен от бизнеса. Но аз сериозно се тревожа за действителния подпалвач. Какви ли са следващите планове на това копеле? — Той погледна към часовника на стената. — Предполагам, че май ще е по-добре да изляза и да видя докъде са стигнали с разследването.
— Аз ще дойда по-късно.
— А, не. Днес ще си вземеш един свободен ден.
— Кой го казва?
— Аз го казвам.
— Ти не си ми шеф.
— Но днес съм.
Бяха започнали да играят тази игра преди много, много години — май още по времето, когато се учеха да говорят. Този път Лъки се предаде много по-бързо от обикновено.
Чейс му каза:
— Изглеждаш направо ужасно. Остани си у дома днес. Поспи малко. — Обърна се и се запъти към спалнята. — Ще ти се обадя по-късно, ако си тръгнал, преди да изляза от банята.
След като Чейс излезе, Таня се усмихна на Лъки.
— Какво искаш за закуска?
— Нищо — отговори той и се изправи. — Благодаря, все пак. — На вратата на апартамента той нежно я прегърна. — Ще трябва да взема пример от големия си брат, да си намеря жена като теб, да се оженя за нея и да престана с лудориите веднъж завинаги. Проблемът е, че ти вече си заета, а наоколо отдавна няма нито една свястна мадама.
Тя се разсмя и леко го отблъсна.
— Лъки, много се съмнявам, че ще можеш да очароваш някоя жена, ако постоянно я наричаш мадама.
Той се усмихна, но усмивката му бе по-скоро горчива, отколкото весела. Сините му очи бяха уморени, и тъжни, и объркани.
— Таня, защо някоя омъжена жена би споделила мотелската си стая с един напълно непознат и на всичкото отгоре би му позволила да я люби?
— Подобни неща се случват всеки ден, Лъки. Не четеш ли статистическите данни?
— Зная, но… — Той се взря в разтревоженото й лице. — Предполагам, че вероятно ти е неудобно да разговаряш с мен за тези неща, но аз се чувствам като пълен глупак щом заговоря за това с някой мъж, пък бил той и Чейс. Ще ме изслушаш ли? Моля те!