— Разбира се.
Той се поколеба, но само за миг.
— Девън просто не изглежда от типа жени, които непрекъснато си забърсват по някой непознат, за да го вкарат в леглото. Бил съм с много такива жени, но тя е по-различна.
— В какво отношение?
— Във всяко. Външен вид, обноски, поведение. — Поклати глава с недоумение. — Защо би поела такъв огромен риск? Та аз можех да се окажа някой психопат, можех да й лепна венерическа болест и Бог знае какво още. Тя е омъжена. Очевидно живеят добре със съпруга си. Има успешна кариера. Защо би рискувала да съсипе всичко това? А щом е намерила у себе си куража да го направи, защо изведнъж се уплаши толкова много при мисълта, че трябва да си го признае?
— Не зная, Лъки — промълви Таня, искрено разстроена от неспособността си да отговори на въпросите, които така го измъчваха. — Не мога да си представя, че бих могла да изневеря на Чейс. Не мога дори да си представя, че някой би могъл да ме изкуши да го направя.
Той замислено присви очи.
— Не мисля, че тя предварително е планирала всичко. Не приличаше на жена, тръгнала да ме сваля. Всъщност, тя направи всичко възможно да се отърве от мен. Почти войнствата феминистка е, постоянно говори за правата на жените, използва най-различни клишета, нали ги знаеш? Наистина е много борбена и неотстъпчива.
Замълча за момент, като се опитваше да подбере най-подходящите думи, за да опише пред Таня Девън Хейнс.
— Тя е много привлекателна. Елегантно облечена. Прилича на човек, който знае не само какво иска но и как да го постигне. В никой случай не може да бъде наречена вятърничава или пък неуравновесена.
Въздъхна шумно, сякаш за да подчертае пълното си недоумение и смущение.
— Тя просто не е лекомислена. И изобщо не се опита да ме прелъсти, нито пък аз нея. Искам да кажа, че то просто се случи. И двамата бяхме полузаспали и без да искаме, се обърнахме един към друг. Аз я докоснах, започнах да я целувам, тя започна да ми отвръща и преди да разберем какво става ние… е, нали разбираш.
През цялото време докато говореше, Таня внимателно го наблюдаваше.
— Лъки — меко го попита тя, — кое те безпокои най-много? Това, че тя отказва да се яви и да свидетелства в твоя полза, или това, че е омъжена?
Той рязко се отдръпна назад.
— Какво искаш да кажеш?
— През изминалата седмица ти бе напълно обсебен от мисълта коя е тази жена и къде живее.
— Защото тя е моето алиби.
— Сигурен ли си, че това е единствената причина?
— Да. Да, по дяволите! — Хвана бравата и отвори вратата. — Виж, Таня, не искам нито ти, нито който и да било друг да смята, че изпитвам някакви романтични чувства към нея.
— Разбирам.
— Говоря напълно сериозно.
— Ясно.
— Това е. Тя е моето алиби и нищо повече. — Изправен на вратата, той вдигна ръце, за да покаже, че това е всичко. — И слава Богу. — След това почука на дървената рамка. — Ох! По дяволите. — Захапа удареното си кокалче и добави. — А и освен това се оказва, че е омъжена.
След няколко минути се появи Чейс, превързал хавлиена кърпа през кръста си. С другата енергично търкаше тъмната си коса. Таня стоеше на прага, загледана в светлините на колата на Лъки, която завиваше зад ъгъла.
— Какви бяха всичките тези викове? — попита той.
— Лъки — каза тя и затвори вратата. — Настойчиво се опитваше да ме убеди, че тази жена не означава за него нищо повече от едно най-обикновено алиби.
— Да не би да смята, че не дочуваш?
Тя се разсмя.
— Не, но, струва ми се, той не дочува добре.
— Какво?
— Не чува какво му нашепва сърцето му.
— Не те разбирам.
— Не би и могъл — срамежливо го погледна. — Ти си мъж.
— Нали знаеш, че тази твоя загадъчна и свенлива усмивка ме подлудява — той се наведе и я целуна по шията. — Страхотно ме възбужда.
— Зная — прошепна тя и съблазнително се приближи към него. — Защо мислиш се усмихвам толкова често по този начин?
Чейс захвърли и двете хавлии и я отнесе в спалнята им.
Половин час по-късно завивките бяха безнадеждно изпомачкани и оплетени около голите им тела, но никой от двамата не ги забелязваше. Бяха напълно задоволени и отпуснати. Таня лежеше по гръб със затворени очи, а Чейс лениво галеше гърдите й, по които личаха следи от скорошното им любене.
— Изпитвам съжаление към Лъки — замислено отбеляза тя.
— И аз. Този път яко загази.
— Не говоря само за пожара. По един или друг начин той ще бъде оправдан. Тези неприятности могат да пообъркат живота му за известно време, но това е всичко. I [яма да има никакви фатални последици.