— Ей, Девън, какво стана вчера с оня русия сладур?
Без да си направи труда да отговори, тя затвори вратата на кабинета зад себе си, за да предотврати каквито и да било други въпроси, седна зад бюрото си, като остави студеното питие настрана. Всъщност изобщо не бе жадна. Бе отишла до автоматите просто за да се отърве от натрапчивите си мисли.
Аз съм омъжена.
Наведе глава над бюрото си, хвана я с две ръце и заповтаря трите думички.
— Аз съм омъжена. Аз съм омъжена.
А всъщност не беше. Макар че брачното свидетелство бе подписано. Съдията бе оповестил брака й. Всичко беше законно. От гледна точка на закона в Тексас, тя бе омъжена.
— Но в действителност не съм — с болка и безсилие прошепна тя.
Лесно можеше да се спаси от този брак. Имаше всички основания да поиска анулирането му. Всеки, който чуеше историята й, щеше да изпита състрадание към нея. Човек, запознат с фактите, не би я обвинил.
Тя, Девън Хейнс, сама отказваше да се освободи от една женитба, която не бе нищо повече от лист хартия. Но това бе единственото правилно решение. Беше се омъжила с ясното съзнание какво върши и сега трябваше да понесе последствията, независимо от това дали тогава бе сгрешила или не.
Лъки Тайлър не знаеше подробности от брачния й живот. А и вероятно това изобщо не го интересуваше. За него тя бе една невярна, омъжена жена, която го бе подмамила в леглото си и след като бяха прекарали заедно една греховна нощ, отказваше да плати цената и да понесе последствията от нея. Но просто нямаше как да му помогне, без да изложи на опасност себе си и съпруга си.
Бе съзряла презрението в очите на Лъки. Можеше да му обясни всичко само с няколко изречения, но бе предпочела да замълчи.
И той не разбра нищо.
Когато бе проникнал в нея, толкова нетърпелив и жаден, нямаше време да схване истинската причина за внезапното напрежение, обхванало тялото й. Очевидно бе решил, че е раздирана от страст, а не от болка. Погрешно бе изтълкувал и острото й, задъхано дишане. Жарките му целувки я бяха подготвили за нахлуването му. Беше толкова възбудена и влажна, че той изобщо не бе усетил преградата.
А когато го почувства дълбоко в себе си, когато изпита насладата от ритмичните му движения, разбра, че вече е прекалено късно да мисли за последствията. И тя като него бе забравила всичко, освен изгарящото я, погълнало я изцяло чувство на неописуемо удоволствие и наслада.
Радваше се, че обезпокоителната истина бе останала скрита, изтласкана от чувствената им страст. Ако той бе разбрал, че тя е девствена, тази заплетена ситуация можеше да се окаже наистина невероятно сложна и неразрешима. И тогава осъзна, че с цялото си сърце желае да се бе случило точно това.
Припомни си кратката им любовта нощ и спомените причиниха сладко-горчива болка в душата й. Развълнувана от сладостта на преживяното, тя с болка осъзна, че този кратък миг никога повече няма да се повтори.
Някой рязко отвори вратата на кабинета й.
— Искаше да видиш тази статия, след като коректорът свърши работата си по нея.
Тя вдигна глава, изтри сълзите от бузите си и протегна ръка за материалите.
— О, да, благодаря — смутено погледна стажанта.
— Слушай, добре ли си?
— Чувствам се чудесно.
— Сигурна ли си?
Тя леко се усмихна и още веднъж го увери, че всичко е наред. Самосъжалението бе чувство, което ненавиждаше. Вярно, бе отвърнала на пламенната, но безкрайно нежна страст на Лъки. Но в онази нощ повече от всеки друг бе изпитвала отчаяна нужда от малко обич, малко ласки и топлина.
И не бе ли горчива ирония фактът, че точно в ръцете на един напълно непознат бе почувствала за миг това, което трябваше да бъде, можеше да бъде, но не беше…
— Лъки!
Простена и завря разрешената си глава под възглавницата. В същия момент някой я издърпа от ръката му.
— Махай се! — изръмжа той.
— Ще бъдеш ли така добър да се събудиш и да кажеш на тази жена да престане да звъни?
Той се извърна по гръб, примигна няколко пъти, докато хвана на фокус киселото изражение на сестра си. Тя седеше край леглото му, яростно се взираше в него, а търпението й бе изтъняло почти колкото тясната лентичка на бикините й.
— Каква жена? — попита той с надежда и протегна ръка към телефона на нощното му шкафче.
— Сюзън Йънг.
Едва ли щеше да отдръпне ръката си толкова бързо, дори и ако телефонът се бе превърнал в кобра, готова всеки момент да го нападне.
Сейдж, вбесена до крайност, включи телефона, който той бе изключил преди да си легне, вдигна слушалката и без дори да закрие мембраната, каза: