— Дойде ми до гуша от нейните обаждания на всеки час в продължение на цели два дни. Ще бъдещ ли така добър да поговориш с нея и да ме оставите да си продължа слънчевите бани на спокойствие?
Тя хвърли слушалката към него. Лъки я хвана, притисна я към голите си гърди, изсъска вбесено няколко думи по посока на сестра си, а след това доближи слушалката до ухото си.
— Сюзън — гласът му звучеше престорено мек. — Как си? Благодаря, че се обади. Тъкмо си мислех за теб.
Сейдж пъхна палец в отворената си уста и започна да го имитира, а след това седна на ръба на леглото му и безсрамно се заслуша в разговора им.
Лъки беше, най-меко казано, ядосан, но тя изобщо не се боеше от страховитото му изражение.
— Как я караш? — продължи той в слушалката. Послуша известно време и изведнъж рязко прекъсна нападателната тирада на Сюзън.
— Зная, че не съм идвал и не съм ти се обаждал. Исках да те предпазя от тая бъркотия.
— Ако се хване на това, значи е не само подла, ами и много глупава.
Лъки хвърли на сестра си един заплашителен поглед.
— Не мисля, че е удачно да се срещаме, докато трае това разследване. Не искам да те въвличам… Да, зная какво ми предложи, но… — Той отново се заслуша. — Сюзън, не мога да ти позволя да направиш това. Ценя те прекалено високо.
— О, моля те — простена Сейдж. — Какво ти предлага да направи? Да преспи с федералните агенти?
Без да обръща внимание на саркастичните думи на сестра си, Лъки промълви:
— Дай ми един час… Обещавам. Ще бъда там след час. Замислен, той затвори телефона и остана загледан в него, докато Сейдж се обади най-накрая.
— Е? За какво беше всичко това?
— Не е твоя работа. Ще бъдеш ли така добра да се махнеш от леглото ми, за да мога да стана и да се облека?
— Държиш се като хлапе. И преди съм те виждала да се обличаш.
— За ваша информация, госпожице, легнах си веднага след душа и съм съвсем гол под завивките. А сега, ако, разбира се, не искаш да обогатиш познанията си по анатомия, се разкарай оттук. Казах на Сюзън, че след един час ще бъда у тях.
— Така ли? — Сейдж се престори на обидена. — Ти да не мислиш, че до този момент съм живяла в каменна пещера? Мъжкото голо тяло не може да ме изненада или смути. Зная как изглежда всяка една част от човешкото тяло. Зная и как функционира.
Лъки се намръщи и огледа оскъдното й облекло.
— Виж какво, млада госпожице, когато разговаряш с мъже, очаквам от теб да се държиш като истинска дама — строго я сряза той.
— Ха! Намерил се кой да ми го каже! Ти да не би да се държиш като джентълмен?
— Не ми казвай, че се разхождаш пред очите на разгонените млади жребчета в града, облечена по този начин — той посочи с ръка бикините й.
— Ти винаги се заплесваш по жени в бикини.
— И какво от това? Това са си чисто мъжки привилегии.
— Да те вземат дяволите! — кресна Сейдж. — И това ако не е двоен стандарт!
Лъки си представи Девън, която излизаше от басейна, прихванала с две ръце мократа си коса. Носеше бронзово на цвят, силно изрязано долнище на бански костюм, гърдите й бяха голи, тежки, блестящи, покрити със ситни водни капчици.
Сейдж беше права. Беше се заплеснал по Девън и проявяваше двоен стандарт в преценките си. Но тази мисъл не можа да възпре тялото му, което моментално реагира на примамливия спомен.
— Сега трябва да си тръгваш. — Гласът му бе толкова тих, че думите му прозвучаха почти като стон.
— Напоследък си непоносимо кисел и нацупен!
Тя стана от леглото и се спусна към вратата. Изведнъж се спря и се обърна към него. Раздразнението бе изчезнало от лицето й, очите й го гледаха с топлота и съчувствие.
— Чейс идва на обяд да види как си. С мама му казахме, че спиш. Той реши да не те будим, защото се нуждаеш от почивка. Той… ами, той ни разказа за оная жена, Хейнс. Лъки, съжалявам.
Въпреки мрачното си настроение, той весело й намигна.
— Благодаря, миличка! Високо ценя твоята загриженост.
Веднага щом Сейдж затвори вратата след себе си, той отметна чаршафа и стана. Обличането му отне доста време, защото на няколко пъти застиваше неподвижно, загледан в нищото. Забравяше защо е отишъл до гардероба, или пък какво точно търси из чекмеджетата. Мислите му непрекъснато се връщаха към Девън. По дяволите, въпреки всичко искаше да я види отново.
Вместо това трябваше да се срещне със Сюзън. След като бе отбягвал нея и абсурдното й предложение за женитба повече от седмица, най-после се налагаше да си признае, че не може повече да отбягва разговора с нея.
— Исусе, тоя разговор ме ужасява — промълви на себе си, когато най-сетне излезе от спалнята и се спусна по стълбите.