— Какво ще стане, ако съпругът ти се върне в този момент и ни завари в тази интимна обстановка да вечеряме на свещи?
— Това притеснява ли те?
— Дяволски много!
— Няма да се върне.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно. Тази вечер няма да си е у дома. — Тя отдръпна ръката си, взе чашата и отпи от виното.
Приятният аромат на риган и моцарела припомни на Лъки, че не е ял цял ден. Той налапа голямо парче пица и го поля с глътка вино. Виното не беше любимото му питие, но изглеждаше подходящо за случай като този, в който жената, с която вечеряше, имаше коса със същия наситен тъмночервен цвят.
— Хубаво е — учтиво каза той.
— Благодаря.
— Често ли го правиш?
— Кое? Купуването на пица за вечеря ли?
Лъки бавно сдъвка своята хапка, преглътна и обясни с търпение, каквото изобщо не изпитваше.
— Не, да каниш мъже за вечеря, когато съпругът ти е извън града.
— Не съм казала, че е извън града. Казах само, че тази вечер няма да си е у дома.
Уморен от тази игра на думи, той сви юмруци, постави ги от двете страни на чинията си и яростно я загледа, докато най-сетне тя вдигна поглед към него.
— Често ли го правиш!
Тя задържа погледа си върху него още няколко мига, преди да му отговори, но в края на краищата упоритостта й отстъпи пред настойчивостта му.
— Не, ти си първият мъж, когото каня на вечеря в тази къща. Е, това признание спасява ли егото ти? Помага ли ти да преодолееш предразсъдъците си или каквото там те кара да ме тормозиш с въпроси, които изобщо не ти влизат в работата?
— Да, благодаря.
— Няма защо.
— Поласкан съм.
— Излишно се ласкаеш. Аз просто знаех, че няма да си тръгнеш, преди най-напред да приключиш с тоя разговор. А пък бях и гладна. — Тя сви рамене, като го остави сам да направи съответните изводи. — Едва ли е кой знае какво нарушение на брачните обети фактът, че двама възрастни си поделят една пица за вечеря.
— Освен, разбира се, в случаите, когато тези двама възрастни са споделяли и общо легло.
Шокирана от думите му ококорените й очи се заковаха в неговите и тя му заприлича на безпомощно нощно животинче, уловено в ярките светлини на преследващия го ловец.
Сякаш за да увеличи обхваналия я ужас, наблизо проблесна светкавица. Последвалият гръм раздра тишината и изведнъж изгаснаха всички лампи. Остана да свети само слабият пламък на свещта.
— Добре ли си? — попита Лъки, смутен от внезапно настъпилия полумрак.
— Разбира се. Чувствам се чудесно. — Само че изобщо не изглеждаше така. Ръката й, стиснала чашата с вино, силно трепереше.
— Девън — воден от инстинкта си, той се пресегна през масата и отново хвана ръката й. Беше студена. Обгърна я с голямата си топла длан. Погали всеки един от премръзналите й пръсти с палеца си, а след това нежно помилва средата на дланта й. — Девън, за това…
— За кое?
— Затова, че сме споделяли едно и също легло. Няма за какво да се безпокоиш. — Тя вдигна глава и го изгледа насмешливо. — Искам да кажа, че няма опасност да си забременяла, или нещо подобно. Аз се погрижих за това. Не зная дали изобщо си забелязала…
— О, да, забелязах… — тя започна да заеква. — Благодаря ти. Ти се държа… — запъна се и шумно преглътна. — Постъпи като истински джентълмен.
Той я погледна накриво и горчиво се усмихна.
— Ако бях истински джентълмен, нямаше да тръгна след теб, нямаше да нахълтам в стаята ти и да те принудя да ми позволиш да остана през нощта.
— Но ти беше ранен. Между другото, как е раната ти? — тя сведе очи към корема му.
— Добре е. Вече почти не се забелязва.
— О!
Лъки не бе обърнал внимание в кой точно момент бяха започнали да разговарят шепнешком. Беше глупаво, наистина, но самата тема на разговора, а и настроението им сякаш изискваха тихи и поверителни гласове. И двамата едновременно осъзнаха, че са приковали очи един в друг, а той продължаваше да гали дланта й. Тя виновно издърпа ръката си, макар че той очевидно не изпитваше и най-малкото желание да я пусне. Като нямаше какво друго да направи, той се върна към вечерята си, но апетитът му се бе изпарил, изместен от неутолимия глад, който изпитваше към нея самата.
Единствените шумове, които се долавяха в смълчаната къща, бяха трополенето на дъжда по прозорците и потрепването на приборите им. Ако обхваналата го възбуда и подтисканият копнеж можеха да издадат някакъв звук, той със сигурност би бил по-силен от рева на цял духов оркестър.
— Още пица? — попита тя.
— Не, благодаря.
— Салата?
Той поклати глава. Докато тя почистваше, той отново напълни чашите с вино. Когато тя се приближи към масата, Лъки забеляза отраженията на двамата върху чашите. Истинско олицетворение на интимността — мъж и жена вечерят в уединение на свещи. Девън също ги забеляза.