— Външният вид понякога лъже.
— Да — тихо каза тя.
Само след миг той продължи.
— Девън, ще говоря направо. Не ме познаваш много добре, но искам да те уверя, че обикновено не разговарям така с жените.
— Вярвам ти напълно — тя се усмихна и поднесе чашата към устата си.
— Да, предполагам — мрачно изрече той. Облегна се назад и се загледа в пламъка на свещта през рубинената течност в чашата си. — Има едно момиче в Милтън Пойнт, с което излизам от няколко месеца.
— Можеш да бъдеш напълно спокоен. Нямам никакво намерение да създавам неприятности между теб и приятелката ти.
— Не за това става дума! — сърдито я прекъсна той.
— Защо тогава повдигаш този въпрос?
— Защото искам ти да знаеш за нея.
— Какво те кара да мислиш, че се интересувам от романтичните ти връзки?
— Това няма нищо общо с романтиката. Просто ме изслушай, моля те. След това ще говориш. — Тя леко кимна. — Бащата на това момиче е важна клечка в банката, която отпусна заем на компанията ми.
— Затова ли започна да се срещаш с нея?
Лъки остана с впечатлението, че тя ще е много разочарована, ако й отговори утвърдително.
— Не. Започнах да се срещам със Сюзън, защото тя бе една от малкото свободни жени в града, с които все още не бях спал.
Тя сведе погледа си надолу.
— Разбирам…
— Предупредих те, че ще говоря направо, Девън.
— А аз оценявам честността и откровеността ти — дрезгаво му отговори. — Продължавай.
— Сюзън е дяволски разглезена. Свикнала е да върти баща си, а и всички останали около малкото си пръстче. Себична. Егоцентрична. — Можеше да продължи с епитетите до безкрайност, но усети, че вече е успял да предаде същността на характера й, а и не искаше Да бъде обвинен в пресилване на нещата. — Както и да е, но тя си е навила на пръста да стане госпожа Лъки Тайлър.
— Защо?
Той сви рамене.
— Сестра ми смята, че това ще й донесе определена популярност и превъзходство над останалите.
— Бракът с теб се смята за особено постижение в Милтън Пойнт?
— Само от някои — гласът му бе сприхав и раздразнителен.
— Доколкото разбирам, ти не си особено очарован от идеята да се ожениш за нея.
— Не съществува сила на света, която би ме принудила да го направя.
— Казал ли си й го?
— Два пъти.
— Но очевидно и тя отказва да се примири с отрицателен отговор.
Лъки кипна. Погледна я навъсено.
— Аз си изказвам и майчиното мляко, за да ти обясня нещата по-ясно, а ти ми пробутваш тези злобни забележчици.
— Романтичните ти преживявания може и да изглеждат очарователни за някои жени, но аз наистина не разбирам какво общо с мен имат твоите проблеми със Сюзън.
— Ще стигна и до това.
— Побързай, ако обичаш.
— Миналата седмица Сюзън изяви желание да излъже властите и да им каже, че тя е била жената, с която съм прекарал нощта на пожара.
— А в замяна иска годежен пръстен, предполагам.
— Бинго!
— На което ти отговори…
— Нищо… Не го приех на сериозно. Помислих си, че ако я избягвам известно време, тя сама ще се откаже.
— Но не извади късмет?
— Точно така. Днес ми се обади по телефона и настоя да ме види.
— И какво се случи?
— Заплаши ме с друга лъжа. Само че този път смята да им каже, че уж съм споделил с нея плана си да запаля склада и да използвам парите от застраховката за изплащане на заема от банката.
— Никога няма да й повярват.
— Ще й повярват, по дяволите! Според тяхната логика, тя прави огромна жертва като се съгласява да даде показания. Готова е да съсипе репутацията си на добро момиче, като си признае публично, че е спала с мен.
— А спала ли е?
По вида й разбра, че веднага съжали за въпроса, който така невъздържано бе задала. Това му вдъхна известна надежда. Значи не бе съвсем безразлична към него, щом се интересуваше от другите му любовници. А може би ревнува?
— Не, Девън, никога не съм спал с нея. Кълна се! — Прикова очи в нейните, опитвайки се да й докаже, че изрича истината. Следващият й въпрос му показа, че е успял да я убеди.
— Тогава за какво се тревожиш?
— За много неща. Сюзън може да бъде много убедителна. По дяволите, та този следобед дори и аз едва не й повярвах, когато започна да плаче и да се кълне, че не можела повече да крие ужасната ми тайна. Не бих могла да преживея остатъка от живота си с подобен товар на съвестта — каза тя. Или нещо в този смисъл. Говореше така, сякаш думите й бяха самата истина. Не спираше да плаче и да повтаря колко мъка съм й причинил, като съм споделил с нея престъпните си намерения.