Девън разсеяно местеше пръсти по столчето на чашата си, замислена върху думите му.
— Предполагам, че единственото нещо, което би заличило мъката на Сюзън, е едно предложение за брак от твоя страна. В такъв случай тя веднага ще забрави, че си подпалвач.
— Това се подразбира от само себе си. Ако обявим годежа си публично, тя ще разкаже другата история — онази, която ми осигурява алиби и ме предпазва от неприятности.
— А в същото време предпазва и компанията ти от банкрут.
Той мрачно кимна.
— До днешната ни среща изобщо не обръщах внимание на заплахите й. Едва този следобед осъзнах, че би могла да ме унищожи напълно.
— Човешката злоба не признава граници.
— Особено като се има предвид, че по времето, когато бях с теб в леглото, трябваше да съм на вечеря с нея и родителите й у тях.
Девън леко разтвори устни, но остана безмълвна.
— Когато разбра и това… е, всъщност това преля чашата. Сестра ми, Сейдж, се опита да ме предупреди за Сюзън. Аз обаче само се изсмях и не й обърнах никакво внимание. А трябваше да я послушам. Сюзън е подла и безочлива, готова е на всичко, за да получи това, което желае. И тук не става дума само за мен, по дяволите! Аз я улесних напълно в стремежа й да ме хване в капаните си и в същото време да съсипе цялото ми семейство. Тя е в състояние да превърне живота ни в истински ад. От чиста злоба. Може да го направи и ще го направи.
— Освен ако аз не кажа на властите къде всъщност си прекарал нощта, в която е избухнал пожарът — бавно произнесе Девън.
— Точно така. — С пресипнал от вълнение глас той додаде: — Освен ако не им кажеш, че през онази нощ се любих с теб.
— Не говори по този начин! — Думите й бяха съвсем тихи, но твърди и категорични. Тя стана от стола толкова рязко, че неволно бутна с крак масата и разлюля свещта.
Лъки впери очи в нея. Девън стоеше облегната на плота, опряла свитите си юмруци на ръба на белите плочки.
Той се изправи зад нея и за част от секундата остана неподвижен, опитвайки се да се пребори със себе си. Не трябваше да я докосва. Не биваше. И макар че го осъзнаваше, той сложи едната си ръка на плота до нейната, а с другата я прегърна през кръста и зарови лице във врата й. Изпита невероятна наслада от допира на копринената й коса до устните му.
— Точно това правихме, Девън! Можеш да го отречеш на предсмъртния си одър, ако това ще успокои съвестта ти, но фактът, че се любихме в оная нощ, ще си остане непроменен.
— Остави ме сама — простена тя. — Моля те…
— Чуй ме — настойчиво каза той. — Тази бъркотия с пожара не е единствената причина, поради която съм тук. Знаеш това. Знаеше го и вчера. Щях да тръгна да те търся независимо от всичко. Трябваше да те видя отново. И ти искаше да се видим не по-малко от мен. Не ме е грижа колко упорито се опитваш да го отречеш, но аз зная, че е вярно. Ти бягаш не само от евентуалното ти въвличане в едно криминално дело и от последиците, които то може да окаже върху живота ти. Ти бягаш от това — той нежно прокара ръка по корема й, погали бедрата й, мястото където те се срещаха.
— Недей! Не ме докосвай по този начин!
— Защо?
— Защото… защото…
— Защото желанието те подлудява така, както мен самия.
— Престани!
— Само ако ми кажеш, че греша, че не изпитваш към мен страстта и желанието, които раздират тялото ти. Кажи ми го, Девън и аз ще престана.
— Моля те! Просто ме остави на мира.
— Не мога — простена той. — Не мога!
Тя обърна глава през рамо. Той сведе лице. Устните им се сляха в ненаситна целувка. Тя се завъртя към него, той я обгърна с ръце и я привлече към себе си. Поставил ръце на бедрата й, бавно я намести точно срещу себе си.
Колкото по-силна ставаше страстта му, толкова по-необуздан бе гневът му, защото знаеше, че тя е забранен за него плод. Въпреки пакостите и лудориите, които вършеше по време на неделното училище, в съзнанието му все пак се бяха запечатали някои от духовните проповеди. Религиозното му обучение плюс всички морални напътствия и съвети, които бе получил от изключително почтените си родители, му нашепваха, че това, което върши, е грешно, грешно, грешно.
И въпреки това не можеше да се откаже от целувките й, не и когато устните й изглеждаха толкова сочни, толкова сладки, толкова нетърпеливи и ненаситни. Непрекъснато си повтаряше, че следващата целувка ще е последната. Край! Завинаги! Но от това желанието му сякаш нарастваше все повече и повече.
— По дяволите, Девън, отблъсни ме! Спри това. Спри ме. — Беше така завладян от нея, че изведнъж го обхвана прастарото, изконно мъжко желание да се бори за нея. Стиснал главата й с двете си ръце, той рязко я дръпна назад. — Къде е той? Къде е този смотаняк, за когото си омъжена? Къде беше той, докато ти пътуваше съвсем сама из Източен Тексас? Луд ли е, че ти позволява такава свобода? Сляп ли е? Защо това копеле не е тук сега, за да те предпази от мен? Да те защити от теб самата.