— Повечето криминални престъпници, като се започне от серийните убийци и се стигне до дребните крадци, обикновено следват определен модел на поведение — обясни тя. — Престъпниците, обвинени във финансови злоупотреби, обикновено се държат арогантно и снизходително с прокурора, независимо дали са признати за виновни или не.
— Продължавай.
— Ами, от това, което бях прочела за Грег, бях разбрала, че той не се вписва в тази схема. С покъртителна искреност се опитваше да отрече участието си в каквито и да било криминални деяния. Това ме заинтригува. Запалих и редактора, и той ми даде разрешение за работа. След това трябваше да се срещна с адвоката на Грег и с окръжния прокурор, за да получа разрешението им. Това отне няколко седмици.
— Адвокатът на Грег постави условието да присъства по време на разговорите ни и аз се съгласих. Прокурорът пък настояваше, че преди да бъдат публикувани, статиите ми трябва да бъдат прочетени и одобрени от някой представител на кабинета му. Те все още не знаеха със сигурност дали е виновен или невинен, но искаха да подходят абсолютно непредубедено.
Лъки кимна.
— Когато в крайна сметка всички условия бяха удовлетворени, най-накрая успях да проведа първото си интервю с него.
— Любов от пръв поглед?
— Не, но веднага бях привлечена от него.
— Физически?
— Освен всичко останало.
— Един мъж в белезници сигурно е много привлекателен.
Тя не обърна внимание на саркастичната му забележка.
— По това време той не беше в затвора. Беше освободен под гаранция.
Девън се замисли за първата им среща в кабинета на адвоката му. Спомни си недоумението си, че някой би могъл да заподозре Грег дори в неправилно паркиране, камо ли в углавно престъпление. Беше облечен в безукорен, много официален кафяво-сивкав костюм с жилетка, с бяла риза и консервативна, раирана вратовръзка. Червеникавокафявата му коса бе грижливо сресана назад и откриваше високо, гладко чело. Изглеждаше така, сякаш би могъл да дава на Емили Поуст уроци по вежливост и изтънчено поведение.
— Какво научи от първата ви среща?
— Придобих представа за произхода му.
— Който беше какъв?
— Израснал е в малко стоманолеярно градче в Пенсилвания в семейство на много строги и религиозни родители, от които той много рано се е отчуждил и това им отчуждение продължава и до ден днешен.
— Защо? Не мога да си представя, че съм в състояние напълно съзнателно да се откъсна от семейството си.
Девън и сама се бе досетила за това. По-рано тази вечер той бе изразил съжалението си за трудностите, които причинява на близките си. Очевидно неприятностите на кой да е Тайлър бяха неприятности и на цялото семейство и всеки взимаше присърце проблемите на другия.
— Грег не е имал твоя късмет да се радва на такава силна привързаност в семейството си, господин Тайлър. Всъщност, много малко хора са чак толкова щастливи — замислено произнесе тя с много тъжен глас. — Бащата на Грег е работил за една и съща стоманолеярна компания през целия си живот. Никога не могъл да разбере сина си, който играел на стоковата борса и постоянно му натяквал, че трябва да се захване с някоя сигурна и стабилна работа.
— Значи ти никога не си се срещала с родителите му?
— Не.
— Ами твоите? Как приеха факта, че зет им е затворник?
— Моите родители са мъртви.
— О, съжалявам. Знам какво е да изгубиш родител. Баща ми почина преди няколко години. — Тя само кимна с глава. — Колко скоро след първия ви разговор започна да се срещаш с Шелби?
— Всъщност, ние никога не сме се срещали в истинския смисъл на думата. — Лъки недоверчиво я изгледа. — Вярно е. Адвокатът му многократно ни предупреждаваше, че не бива да се появяваме заедно на обществени места. Смяташе, че не би било приемливо един подсъдим да се разхожда из града.
— Значи ухажването се извършваше под бдителния поглед на адвоката.
— Глупости! След първите няколко срещи разбра, че може да ми има доверие, че няма да постъпя непочтено по отношение на клиента му и започна да ни оставя сами.
— Колко удобно!
— Всъщност наистина беше удобно — рязко му отговори тя. — Имахме време да се опознаем един друг.
— Готов съм да се обзаложа, че е било точно така.
— Разбрах, че Грег е бил обвинен напълно неоснователно. Знаеше, че някой от фирмата му е издавал ценна информация на определени клиенти. Който и да е бил този някой, сигурно е бил много умен. Бе изработил улики и доказателства, които сочеха към Грег. Защитата на Грег бе построена изцяло върху факта, че той не би имал никаква материална изгода от подобна дейност. Ако бе извършил престъплението, за да се облагодетелства, то къде тогава беше изгодата?