И макар че през цялото време си задаваше с раздразнение подобни въпроси, знаеше, че ако някой от тях само се осмелеше да произнесе една обидна дума по неин адрес, той веднага щеше да се изправи в нейна защита.
— Кой се обади на Пат? — попита Лори. Тя бе отместила пердето и гледаше през прозореца към приближаващата се патрулна кола.
— Не съм аз — каза Лъки. — Мислех, че ще изчакаме да се наобядваме, Чейс.
— И аз така смятах. Не съм се обаждал.
Чейс стана от стола и застана до майка си близо до прозореца.
— Той е сам. Агентите не са с него.
Отиде и отвори задната врата, преди още Пат да е стигнал до нея. Шерифът влезе в кухнята и свали шапката и слънчевите си очила.
— Здравейте всички — той кимна по посока на масата и добави, — извинете, че прекъсвам обяда ви.
— Присъедини се към нас, Пат — покани го Лори. — Ядене имаме в изобилие.
— Не мога, но ти благодаря.
— Нещо за пиене?
— Нищо, благодаря.
До този момент Пат упорито избягваше да ги погледне в очите, пристъпваше неловко от крак на крак и неспокойно местеше пръсти по периферията на шапката си. По всичко личеше, че не бе наминал просто да ги види.
Лъки бутна настрана чинията си и се изправи.
— Какво има, Пат?
Пат Буш го изгледа напрегнато. Извади един сгънат документ от вътрешния джоб на униформената си риза.
— Имам съдебно постановление за арестуването ти.
Сейдж и Таня зяпнаха от изненада. Лори притисна ръка към гърдите си, сякаш някой току-що я бе наранил. Девън безпомощно разтвори бледите си устни. Реакцията на Чейс беше яростна и необуздана. Той извика:
— Какво означава това, по дяволите?
Лъки грабна документа от шерифа, прегледа го набързо и го захвърли на масата. Произнесе под нос няколко думи, думи, които майка му не искаше да чува в къщата си.
— Имам алиби — каза той на Пат и посочи към Девън.
— Виждам. Мадам. — След като я поздрави, Пат отново погледна към Лъки. — Нищо не мога да направя. Заповедта за ареста ти вече е издадена. Ще трябва да дойдеш с мен. Чейс може да доведе дамата, когато започнат да те разпитват. Всичко скоро ще се изясни.
— Трябва ли да бъде арестуван? — попита Лори.
— Съжалявам, Лори, но се налага. Може обаче да довърши обяда си. Не бързам да се върна в града.
— Да, но аз бързам. Искам час по-скоро да приключа с тая бъркотия. Да вървим. — Лъки рязко тръгна към вратата.
Пат го хвана за ръката.
— Искам да направим всичко според закона. Трябва да ти прочета правата.
— Добре — сухо каза Лъки. — Но не можем ли да излезем навън? Не искам да принуждаваме майка ми да слуша всичко това.
— Не се отнасяй така покровителствено към мен, Джеймс Лоурънс — сряза го остро Лори. — Аз не съм някакво нежно цвете, което постоянно се нуждае от закрила. Изгубих баща ти, но се борих с рака му в продължение на две години. Нямам никакво намерение да се разделя с още един член от семейството си точно в този момент и щом властите ме предизвикват по този начин, аз смятам да се боря докрай. — Гласът й бе твърд и непоколебим.
— Точно така, мамо. — Чейс изглеждаше не по-малко решен да защити брат си.
Лъки намигна на майка си.
— Приготви нещо вкусно за вечеря. Ще се прибера у дома много преди да е станало време за ядене. — Излезе през задната врата. Пат махна с шапката си на дамите и го последва.
— Пат му прочете правата.
— Дяволски ми е неприятно, че трябва да направя това — смотолеви той, докато слагаше белезниците около китките на Лъки.
— Просто го направи и престани да се извиняваш. Всичко разбирам. Изпълняваш служебните си задължения.
— Много се радвам, че си намерил жената.
— Защо? — попита Лъки, докато се настаняваше на задната седалка на патрулната кола. Мрачният глас на Пат го караше да се чувства подтиснат и обезкуражен.
— Защото при нас дойде Сюзън Йънг и тя, приятелю, твърди, че ти си подпалил склада.
Човек не можеше да не се възхити от спокойствието на Девън, когато влезе в стаята, в която се провеждаше разпитът. Двамата федерални агенти пушеха като комини и малкото помещение бе напълно задимено. Нейната поява бе като глътка чист въздух за Лъки.
Пат й помогна да седне на един стол и тя нито за миг не промени гордото си и напълно овладяно изражение.
Лъки се опита да срещне погледа й, за да й вдъхне малко кураж, но тя изобщо не поглеждаше към него. Вместо това насочи цялото си внимание към единия агент.
След като си размениха дежурните любезности, той веднага се залови с разпита.
— Господин Тайлър твърди, че е бил с вас в нощта, когато складът му изгоря до основи.
Зелените й очи бяха студени и непоколебими.