— Не можех да зная дали има вътрешни наранявания или не — остро отвърна тя. — А и вие няма как да го знаете. — Рязко вирна брадичка. — Окото му бе ударено много лошо. Напълно възможно бе да има мозъчно сътресение или някакви други травми. Направих това, което в онзи момент сметнах за най-уместно.
— И вероятно сте била възнаградена за проявеното милосърдие — разтегна думите единият агент, намигайки. — Казахте, че той все още е бил в стаята, когато сте си тръгнала в шест часа на следващата сутрин.
— Точно така — кратко отговори тя. Презрението, което изпитваше към тях, бе повече от очевидно. Като знаеше отношението й към неравностойното положение на жените, Лъки разбираше какво й коства да понася грубите им забележки.
Като се имат предвид обстоятелствата, тя се държеше изключително добре.
— Той все още спеше, когато си тръгнахте?
— Да. Дълбоко.
— Така ли спа през цялата нощ?
Тя леко се поколеба, но най-накрая отговори.
— Да.
— Откъде знаете?
— Знам.
Агентът се изправи и пъхна ръце в джобовете си.
— Възможно ли е той да се е измъкнал през нощта, да се е върнал в града, да е запалил склада, в който държаха цялото това скъпоструващо, застраховано оборудване, а след това да се е прибрал в стаята, без вие изобщо да разберете, че е излизал?
— Не.
— Това едва ли би му отнело повече от два часа.
— Не е излизал от стаята.
— Сигурна ли сте?
— Абсолютно.
— Изглеждате съвсем категорична.
— Да. Напълно.
— Мотелската стая е достатъчно широка, госпожо Хейнс. Не би ли могъл…
— Ние споделяхме не само стаята, но и леглото — заяви тя с блеснали очи. — Ако искахте да ме накарате да си го призная, защо не ме попитахте направо като истински мъж, ами го увъртате и усуквате?
— Амин! — обади се Лъки.
— Господин Тайлър и аз спахме на едно и също легло — продължи Девън. — Двойно легло. Бяхме много близо един до друг. По необходимост. И ако господин Тайлър се бе опитал да стане и да излезе от стаята, аз със сигурност щях да се събудя. Не спя много дълбоко.
Господи, беше страхотна! На Лъки му се искаше да й изръкопляска. Или да я целуне. Или пък и двете. Бе успяла да ги сложи на местата им. Но те все още не се предаваха.
— Нито веднъж ли не се събудихте през цялата нощ?
Лъки усети капана и искрено се надяваше, че Девън го е забелязала. Ако тя кажеше да, те биха могли да продължат да твърдят, че той се е измъкнал, а после се е върнал без тя да разбере, като е разчитал да я използва като алиби. Другата й алтернатива бе да си признае, че е имала интимна връзка с един непознат.
— Напротив. — Въпреки по-големия риск за нея самата, тя бе избрала втората алтернатива. Лъки се възхити на куража й, но искрено съжали за удара, който гордостта й щеше да понесе. — Събудих се веднъж.
— Защо?
Въпреки усилията на Пат, Лъки рязко скочи от мястото си.
— Какво значение има това, по дяволите!
Пат го блъсна на мястото му, изправи се пред него, застанал като щит между агентите и Лъки, който бе готов да ги разкъса с голи ръце.
Когато успя временно да успокои Лъки, Пат се обърна към агентите.
— Вижте, вие двамата. Госпожа Хейнс сама се съгласи да дойде тук. Знаете, че тя е омъжена и никак не й е лесно в този момент. Давайте по-кротко, а?
Не му обърнаха внимание.
— Отговорете на въпроса, госпожо Хейнс.
Тя с гняв изгледа агентите, хвърли един бърз поглед към Лъки, а след това сведе глава и се загледа във влажните си от напрежение ръце, които стискаше в скута си.
— През нощта господин Тайлър и аз… имахме интимна връзка.
— Можете ли да го докажете?
Тя рязко вдигна глава.
— А вие можете ли да докажете противното?
— Не — отвърна агентът, — но в съседната стая има една друга жена, която казва буквално същото, само че освен това тя твърди, че той се е похвалил, че смята да запали сградата и да вземе парите от застраховката.
— Тя лъже.
— Така ли?
— Да.
— И откъде знаете?
— Защото той беше с мен цялата нощ.
— И те чукаше!
Мощното тяло на Пат Буш се оказа недостатъчно здрава преграда, за да спре Лъки. Той изрева като разярен лъв и се хвърли през стаята към агента, който бе запратил непочтената си забележка в лицето на Девън.
Бутна агента и го събори върху масата, която с трясък се прекатури на пода. Из стаята се разхвърчаха трески. Девън изненадано извика, скочи от стола си и заотстъпва към вратата.
В този момент Чейс връхлетя вътре и едва не я събори на пода. Той чакаше в стаята на дежурния, но при най-малкия знак, че са възникнали неприятности, побърза да се притече на помощ на по-малкия си брат.