Вторият агент, този, който бе останал встрани от юмруците на Лъки, се спусна напред, за да помогне на колегата си. Чейс го сграбчи откъм гърба.
— Не бързай толкова, приятелче — изрева той в ухото на агента, като не му позволяваше да мръдне от мястото си.
Пат, съвзел се от изненадата, се изплъзна от юмруците на Лъки, сграби го за яката и го изправи на крака.
— Какво, по дяволите, става с теб? — изкрещя той. — Това няма да ти помогне.
Той изблъска по-младия от него мъж до стената и го притисна назад, опрял ръка на гърдите му. С другата си ръка помогна на агента да се изправи.
Цялото тяло на Лъки се тресеше от напрежение и ярост. Той насочи показалец към агента.
— Ти, кучи син! Никога повече не си позволявай да й говориш…
— Ще повдигна срещу теб обвинение за нападение на длъжностно лице — изрева агентът. Измъкна от джоба си бяла, сгъната кърпичка и се опита да спре яркочервената кръв, която течеше от разцепената му устна.
— Няма да направиш нищо подобно — високо заяви Пат. — Ако повдигнеш обвинение, аз ще отида при твоите началници и ще депозирам официално оплакване срещу теб заради начина, по който проведе този разпит. Ти съвсем умишлено тормозеше и всячески унижаваше госпожа Хейнс, която направи всичко възможно, за да помогне на разследването.
— Той е прав — процеди Чейс през стиснатите си зъби. Беше извил ръцете на агента назад. Повдигна ги по-нагоре, към лопатките. Мъжът простена.
— Нали? И преди да отговориш, искам да ги кажа, че половин дузина заместници на шерифа и аз чухме през вратата всяка думичка, произнесена в тая стая.
— Може би — агентът се задъхваше от болка. — Може би той наистина малко попрекали.
— Чейс — извика Пат, — пусни го. Очите му ще изхвърчат от напрежение.
Лъки изобщо не забелязваше какво става около него. Беше усетил вкуса на кръвта и искаше още. Злобно се взря в агента и го заплаши.
— Ще те прикова…
— Лъки, млъкни! — Пат извика един от събралите се в другата стая помощници. — Заведи го горе и го заключи.
— А? — Мисълта за затворническата килия отрезви Лъки и той изгуби войнственото си настроение. — Защо?
— Защото си заподозрян в умишлен палеж, забрави ли? — спокойно произнесе Пат и кимна на помощника да отведе Лъки.
— Но аз съм невинен!
— Това трябва да докажеш на съдията по-късно днес следобед. А междувременно ти препоръчвам да си мериш приказките по-добре и да поукротиш гнева си.
Лъки беше сразен и изобщо не се опита да се противопостави на помощника, който на всичкото отгоре навремето бе участвал в един и същ бейзболен отбор с Лъки и бяха приятели от години. Погледна към Девън.
— Заведи я вкъщи, Чейс.
— Добре — кимна брат му. — А и ти не създавай повече проблеми.
— Ще се видим в съда — дръзко каза Лъки, докато го извеждаха през вратата. Усмивката му обаче изчезна, когато помощниците и чиновниците се отместиха да му направят път и той забеляза едно ярко петно в иначе едноцветната, боядисана в синьо стая на дежурния.
Сюзън Йънг стоеше до отсрещната стена, навиваше кичур коса около пръста си и доволно се усмихваше.
14
— Постъпката ти беше дяволски глупава.
Пикапът с изписани по вратите му инициали на „Тайлър Дрилинг Корпорейшън“, хлътна в една дупка и целият се разтресе. Чейс превключи на по-малка предавка и заплашително изгледа брат си. Цветът на тапицерията на седалките вече не личеше от многото пластове мръсотия, наслоени по тях през годините, през които бяха кръстосвали с него от обект на обект.
— Не знаеш ли какво е наказанието за нападение на федерален агент?
— Не, а ти? — рязко му отвърна Лъки.
— Знаеш какво имам предвид.
— Е, не ми предявиха обвинение, така че ме остави на мира, ако обичаш. — Лъки се смъкна още по-ниско в седалката си, а Чейс насочи пикапа към къщата, потънала в здрача на спускащата се вечер. И изведнъж, почувствал се неловко заради грубото отношение към брат си, Лъки додаде: — Благодаря, че плати гаранцията.
Трябва да благодариш на Таня. Парите са част от нейния жилищен фонд.
— Нейния какво?
— Нейния жилищен фонд. Иска да си купим къща и събира пари.
Лъки отметна назад тъмнорусата си коса.
— Исусе! Чувствам се ужасно.
— Е, не толкова ужасно, ако бе прекарал дните преди процеса в затвора. Или пък ако съдията се бе вслушал в искането на прокурора и бе определил гаранция, по-висока от тази, която можем да платим.
Федералните агенти бяха убедили прокурора, че разполагат с достатъчно доказателства срещу Джеймс Лоурънс Тайлър, за да му предявят обвинение в умишлен палеж. Обосноваха се с твърдението, че щом едната жена може да излъже заради него, значи и другата е способна на това. Защо трябваше да повярват на Девън, а не на Сюзън? Оставяха на съда да прецени достоверността на показанията на всяка от двете жени и да реши дали Лъки е виновен или невинен.