Всички близки на Лъки бяха убедени, че агентите постъпиха по този начин от чиста злоба, а не защото вярваха във вината му, но за нещастие не можеха да направят нищо, за да променят ситуацията.
Адвокатът на Лъки се бе обърнал с молба към съдията да намали размера на гаранцията, искана от прокурора. Бе подчертал с какво добро име се ползва Лъки в областта и бе гарантирал, че клиентът му на всяка цена ще се яви в съда, за да отхвърли отправеното му обвинение и да защити почтеното си име. Съдията познаваше момчетата на Тайлър още от раждането им. Бяха буйна, но не и престъпници. И той се отнесе милостиво и снизходително.
— Как е Девън? — попита Лъки.
— Доста разстроена. Мама я взе под крилото си.
— Има ли някакъв начин да скрием името й от вестниците? Поне до започването на процеса.
— До този момент единствено хората, които присъстваха на разпита, знаят коя е тя. Не вярвам федералните агенти да кажат на някого. Едва ли биха искали да се разбере, че единият от тях едва не бе пребит от бой. — Чейс хвърли на брат си още един изпълнен с укор поглед. — Много тъпо от твоя страна, Лъки! Ако Пат не беше там, за да поуспокои нещата, сега щеше яко да си го загазил.
Лъки обаче се интересуваше единствено от мнението на Девън за него.
— Тя сигурно си мисли, че съм луда глава.
— Но ти си луда глава.
— А ти не си ли?
— Все толкова ми стига умът, за да преценя, че не бива да налитам на федерален агент.
— Защото никога не са разговаряли с твоята жена по начина, по който разговаряха с Девън.
— О, значи сега тя е твоята жена? — попита Чейс.
— Е, просто така е думата.
— А може би така ти се иска?
Лъки мрачно се загледа през изпоцапаното предно стъкло.
— Кой би могъл да предположи, че един юмручен бой в кръчмата ще завърши с подобна бъркотия?
Чейс не отговори нищо, но въпросът и без туй си беше риторичен. Лъки разсеяно се взираше в пейзажа край пътя.
— Нещо да се е чувало напоследък за Литъл Алвин и Джак Ед?
— Нищо. Пазят поведение.
— Ако питат мен, агентите ще направят по-добре, ако ни оставят на мира и се захванат с тези двамата.
— Да, но никой не те пита. — Чейс навлезе в алеята и подкара към къщата, от прозорците па която струеше мека, златиста светлина. — Изобщо не си помислям да се заловиш сам с тях — предупреди го Чейс. — Нямаш нужда от допълнителни усложнения.
— Девън все още е тук!
Лъки изведнъж се почувства ободрен като видя червената й кола на алеята. Чейс паркира до пея. Лъки скочи от пикапа, изкачи стълбите с няколко скока и влезе вътре.
— Здравейте всички. Затворникът е свободен.
— Това не е никак весело — сърдито го посрещна Лори във всекидневната, където седеше с Девън, Сейдж и Таня. Чейс им бе телефонирал предварително, за да им съобщи решението на съдията.
— И в затвора не е — каза Лъки с подобаващо мрачен тон. Той прекоси стаята и се приближи към канапето, на което седеше Девън. Отпусна се до нея и без никакво смущение постави ръка на коляното й. — Добре ли си?
— Чувствам се чудесно.
— Онези копелета причиниха ли ти още нещо, след като ме отведоха?
— Не. Позволиха ми да си тръгна. Чейс ме докара дотук. — Тя се усмихна на Лори, Сейдж и Таня. — Всички бяха много мили с мен, макар че цялата тая суматоха беше напълно излишна.
— След ужасния начин, по който са се отнесли с теб? — Лори се изправи. — Разбира се, че не е била излишна. Моето семейство ти дължи огромна благодарност, Девън. — Тя се отправи към сводестата врата. — Момчета, мийте се. Закъсняхме с вечерята заради вас.
— Бих искал да поговоря с Девън насаме, мамо — каза Лъки.
— След вечеря. Сигурна съм, че тя умира от глад. Чейс, престани с тези целувки и покани всички в трапезарията, ако обичаш.
Чейс с неохота пусна Таня от прегръдките си и отбеляза със смях:
— Днес трябваше да вземем мама със себе си. Никой нямаше да смее да й противоречи.
Лори бе изпълнила молбата на Лъки и бе сготвила обилна вечеря от пържено пиле, картофено пюре, печено месо, варена царевица и черен фасул. За десерт бе приготвила любимия му бананов пудинг. Въпреки събитията през изтеклия следобед, настроението около масата бе весело и празнично.
Тъкмо привършваха с десерта и кафето, когато Таня почука с вилица по чашата си. Всички замълчаха и я погледнаха с изненада, защото тя обикновено избягваше да привлича вниманието към себе си.