— А ти нямаш ли такава подкрепа? — Той я хвана за брадичката и обърна лицето й към своето. — Ами съпругът ти?
— Той не е в състояние да ми се притече на помощ в този момент, нали?
— А ако имаше тази възможност? Щеше ли да го направи?
Тя освободи брадичката си от пръстите му и отново погледна настрани. Лъки отпусна ръката си надолу. На лицето й бе изписано истинско вълнение и смут. Призляваше му само при мисълта, че може би той е виновен за това.
— Сега ще трябва да му кажеш за нас, нали? — тихо попита той.
— Да.
— Съжалявам, Девън. Надявах се да предотвратя това… — Ако наистина се бе надявал на това, трябваше да я остави на мира, горчиво си помисли той. Не биваше да я кара да идва в Милтън Пойнт, за да противопостави истината на лъжата на Сюзън. Но той мислеше само за себе си и я бе заставил да го направи. Беше сигурен, че ще го признаят за невинен. Девън, обаче, щеше да понесе всички последствия.
— Кога ще се видиш с него?
— Утре. Не искам да го чуе от някой друг, преди да съм имала възможността да му обясня. Ето защо приех поканата на майка ти да прекарам нощта тук. След като съм толкова близо до затвора, би било глупаво от моя страна да карам до Далас, само за да се върна в Източен Тексас утре сутринта.
Лъки не се интересуваше толкова от пътуването й, колкото от обяснението, което щеше да даде на Грег.
— Какво смяташ да му кажеш?
Тя унило поклати глава.
— Все още не зная.
— Какво ще му кажеш за мен?
— Колкото е възможно по-малко.
— Ще му кажеш ли как се запознахме?
— Предполагам, че оттам ще започна.
— С Литъл Алвин, Джак Ед и скандала?
— Така смятам.
— Ще му обясниш ли какво си правила в кръчмата?
— Той ще го разбере.
— Но не и останалото. Какво ще му кажеш за мотела?
— Не зная — призна си тя с нарастващо раздразнение.
— Е, по-добре ще е да измислиш нещо.
Разстроена, тя се обърна към него.
— Кажи ми, Лъки, какво да му кажа? Какво мога да кажа? Съществуват ли въобще думи, които биха направили нещата по-лесни за него? Постави се на негово място. Той е в затвора. Как щеше да реагираш, ако ролите ви бяха разменени? Как щеше да се чувстваш, ако аз бях твоя съпруга и ти разбереше, че съм спала с друг мъж?
Той протегна ръце към нея, притисна я до себе си и изръмжа.
— Ако беше моя съпруга, никога нямаше да спиш с друг мъж.
Тя избегна целувката му.
— Недей. — По гласа й разбра, че го отбягва не от свенливост. Взря се в очите й. — Недей — твърдо повтори тя. — Пусни ме.
Той разхлаби прегръдката и тя се измъкна от ръцете му.
— Поради причини, които не мога съвсем да проумея, семейството ти се отнесе към мен сърдечно и гостоприемно, макар че аз заслужавам единствено презрение. Очаквах, че ще ме отбягват, че ще се държат с мен като с лека жена. Вместо това те се оказаха необикновено любезни и внимателни. И аз няма да ги разочаровам, няма да предам доверието им и няма да се държа с теб като уличница.
Тялото му се напрегна, сякаш ненадейно бе получил силен удар с камшик.
— Ти не си уличница. — Гласът му не търпеше никакви възражения. — Никога не съм те възприемал по този начин. Никога не съм се отнасял с теб като с уличница. Не си ли спомняш, че днес едва не пребих един, който си позволи да прави подобни намеци?
Тя внезапно наведе глава и той си помисли, че може би отново се опитва да прикрие сълзите си.
— До този момент — гласът й бе нисък и развълнуван — имам само един грях, който трябва да призная пред съпруга си. Моля те, не усложнявай нещата повече, Лъки.
— За пръв път ме наричаш по име — промърмори той и пристъпи крачка напред. — Това вече е нещо. Начало.
Тя вдигна глава. Очите им се срещнаха и дълго време никой не отмести поглед. Най-накрая тя навлажни устни, силно прехапа долната си устна и прошепна.
— Не ни е позволено никакво начало. — Обърна се и се отправи към къщата.
— Боже, Боже! Чудесата нямат край.
Чул гласа на сестра си, Лъки гневно се обърна.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Сейдж излезе иззад едно от прасковените дървета.
— Значи все пак съществувала жена, която може да каже не на Лъки Тайлър? Моята вяра в жените бе реабилитирана напълно.
Млъкни, злобарке — измърмори той. — От колко време си тук?
— Достатъчно дълго, за да се разтреперя от вълнение.
— Защо ни шпионираш?
— Не ви шпионирам. Мама ме изпрати да ви кажа, че Чейс и Таня си тръгват. Смяташе, че ще искате още веднъж да ги поздравите с радостното събитие. Но аз усетих сериозността на разговора ви и реших, че няма да е много разумно, ако ви прекъсна.