— Значи си подслушвала?
Без да се смути ни най-малко, Сейдж мина край брат си и закрачи към къщата.
— Бедният Лъки — театрално произнесе тя. — Най-накрая да срещне жената, която наистина желае и да се окаже, че тя всъщност притежава три омразни неща.
— Три омразни неща?
— Ум, съвест и съпруг.
Лъки яростно я изгледа.
— Знаеш ли, когато мама и татко те донесоха от родилния дом, двамата с Чейс сериозно бяхме решили да те завържем в един чувал и да те метнем в езерото. Жалко, че не го направихме.
— Лъки изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да посегне на Сейдж — отбеляза Таня.
Чейс и тя пътуваха за дома с колата си. Чейс беше оставил пикапа в къщата, защото не искаше жена му да се друса в раздрънканата му кабина през целия път до тях.
— Сейдж винаги е била много досадна — каза той, но усмивката му изразяваше любов и привързаност. — Сигурно му е подхвърлила нещо за гостенката ни.
— Аз я харесвам.
— Сейдж?
— Не — Таня снизходително го поправи, защото знаеше, че той просто се прави, че не разбира за кого става дума, — гостенката.
— Хъм. Смятам, че е добра. Днес много ни помогна. Не се пречупи под натиска, остана напълно спокойна и невъзмутима. Повярвах на всяка една нейна дума. Съдебните заседатели също ще й повярват.
— Мислиш ли, че е привлекателна?
Доловил несигурността в гласа на жена си, Чейс спря на определеното им за паркиране място пред блока и се обърна да я погледне.
— Мисля, че ти си привлекателна — нежно заяви той и се протегна през седалката, за да я целуне ласкаво по челото.
— Но Девън е толкова интелигентна и изтънчена…
— А ти си бременна с моето бебе. — Промуши ръка под дрехите й и я постави върху голия й корем. — Кога разбра?
— Миналата седмица. Мензисът ми закъсня с повече от две седмици. Вчера си направих тест вкъщи, но не бях съвсем сигурна. Затова се обадих на лекаря и си уговорих час за днес сутринта. Той потвърди бременността.
— Не се ли чувстваш по-особено? — прошепна той, докато я галеше.
Тя се разсмя и прокара пръсти през косата му.
— Не. Още не.
Ласките му станаха по-настойчиви. Целувките им — по-дълги и страстни. Най-накрая Таня леко го отблъсна.
— Може би е по-добре да влезем вътре.
— Да, май е по-добре — съгласи се той и красноречиво въздъхна.
Веднага щом затвориха входната врата на апартамента, Чейс я придърпа към канапето във всекидневната.
— Чейс — възпротиви се тя, — до спалнята има само още няколко крачки.
— Твърде много са.
Вече бе съблякъл ризата си. Разкопча ципа на панталона и бързо го захвърли на земята заедно с бельото си. Нетърпеливо започна да сваля дрехите на Таня. Едва когато се притисна към нея, разумът му за малко взе връх над изгарящата го страст.
— Няма да те нараня, нали?
— Не.
— Ще ми кажеш, ако те заболи, нали?
— Да, Чейс.
— Обещаваш ли?
— Обещавам — изстена тя, като го притисна до себе си и го пое с цялото си тяло.
— О, Боже, обичам те — прошепна той, заровил лице в косата й няколко минути по-късно. Лежаха отпуснати в прегръдките си и преживяваха насладата от страстното любене.
— И аз те обичам — Таня се притисна към него и го целуна по гърдите. — Съжалявам всички, които не са толкова щастливи, колкото сме ние. Особено Девън и Лъки.
Таня не изпитваше и грам завист към околните. Беше щедра и великодушна до крайност. Но и тя, като всяко човешко същество, си имаше своите страхове и съмнения. Нейните се кореняха в произхода й.
Произхождаше от голямо, трудолюбиво, но бедно фермерско семейство. За обучението й в колеж не можело и дума да става и тя се отнасяше с нескрито възхищение към всички, които притежаваха диплома за завършен колеж.
Благият характер и непретенциозността на Таня силно привличаха Чейс. Познаваше страховете й и ги смяташе за наивни, макар никога да не ги обсъждаше с нея. Беше много типично за нея да изпитва съжаление към Девън Хейнс, макар че бе толкова впечатлена от поведението и външния й вид.
— Свързваш имената им така, сякаш са двойка — каза той.
— Мисля, че биха били, ако това беше възможно — тихо потвърди тя.
— Таня — задавено продума Чейс и погали русата й коса. — От теб ще стане чудесна майка.
— Кое те кара да смяташ така?
— Защото притежаваш безкрайна и неизчерпаема любов за другите.
Със замъглени от обич очи тя погали с пръсти изсечените черти на лицето му.
— Колко хубаво го каза, Чейс.
— Истина е.
Преди да се разчувстват прекалено много, тя се усмихна.
— Знаеш ли, единственото ограничено и недостатъчно голямо нещо в живота ни е този апартамент. Разговарях с една жена — агент на недвижимо имущество — миналата седмица, преди още да започнат неприятностите на Лъки. Тя ми каза да й се обадим веднага щом решим, че сме готови да си потърсим друго жилище.