— Мислех си, че изобщо няма да се стигне до процес. Надявах се нещо да се случи преди това. Мислех си, че Сюзън може би… — Той се спря и се обърна към Чейс. — Тя е! — Въпреки яростта и възбудата, които изцяло го владееха само преди няколко секунди, в този момент той бе забележително спокоен. Промяната в настроението му бе толкова внезапна, сякаш току-що бе затръшнал входната врата и бе оставил бурята да вилнее навън. — Сюзън.
— От нея ли е изтекла информацията?
— Готов съм да заложа договора с Върджил, че е точно така.
— Обясни на Чейс, че бе видял дъщерята на банкера в стаята на дежурния.
— Да, и аз я видях — отвърна Чейс. — Хилеше се като ряпа. Но дали би поела риска името й да бъде свързано с тая бъркотия?
— Тя излъга агентите, нали? — Лъки се отправи към вратата.
Чейс, който добре познаваше избухливия характер на брат си, го последва навън.
— Къде отиваш?
— Да се видя с госпожица Йънг.
— Лъки…
— Надявам се, че докато стигна там, ще измисля нещо и няма да се наложи да я убивам.
Клара, младата икономка на семейство Йънг, се възпротиви, когато Лъки поиска да види Сюзън. Лъки обаче бе много настоятелен и в крайна сметка успя да я склони. Тя го преведе през къщата към задния двор, където Сюзън закусваше на каменната тераса. Подобно на парникова орхидея, тя бе заобиколена от всички страни с огромни папрати и най-различни цъфтящи растения.
Той измъкна стръкче люляк от красиво подредения букет на масичката във фоайето и го взе със себе си. Прекоси покритата с лишеи каменна тераса, като не сваляше поглед от Сюзън, която си тананикаше и мажеше една кифличка с мармалад от портокали. На масата пред нея, отворен на първата страница, лежеше далаският вестник.
— Наистина изглеждаш много красива сред всичките тия цветя, Сюзън!
Чула познатия глас, тя изпусна ножа, който с трясък падна в една порцеланова чиния. Скочи от стола и мина зад него, сякаш изящната мебел от ковано желязо можеше да му попречи да я разкъса на две.
— Лъки!
Гласът й бе слаб и несигурен. Цветът бързо напусна лицето й. Пръстите, с които стискаше облегалката на стола, побеляха от усилието. Тя отстъпваше крачка по крачка назад, докато Лъки неумолимо се приближаваше.
Когато я достигна, той вдигна ръка. Тя се сви в очакване на удара.
В този момент ужасените й очи се спряха на цветето, което й подаваше.
— Добро утро — прошепна той, наведе се и леко я целуна по бузата.
Неспособна да промълви и дума, тя го погледна с изумление, а след това механично прие цветето.
— Не те очаквах — дрезгаво каза тя.
— Извинявай, че идвам толкова рано — усмихна се той, като небрежно отчупи парче от кифлата й и го пъхна в устата си. — Но от доста дни не съм те виждал и просто не можах да устоя повече. Надявам се…
Той спря, престори се, че едва в този момент вижда вестника, и изруга през зъби. След това я погледна със смесица от раздразнение и неловка стеснителност.
— По дяволите! Исках да дойда преди да си видяла това — и посочи към статията. — Сюзън, скъпа, съжалявам.
Тя го изгледа с безмълвно недоумение. Като се преструваше на отвратен, той дълбоко въздъхна.
— Изглежда, че някой приказлив глупак е открил с кого бях в нощта на пожара и е изпял пред пресата всичко за оная жена Хейнс.
С престорено раздразнение той се отпусна на един от столовете от ковано желязо и оброни глава.
— Една грешка. Едва отвратителна грешка помирише той със самообвиняващ се глас. — Откъде можех да знам, че е женена? И то за затворник! Исусе! — Том изпсува. — Сега, разбира се, ще трябва да кажеш на властите, че си ги излъгала, че не си била с мен в нощта на пожара.
Аз… ще трябва да го направя? — гласът й изведнъж бе станал тънък и креслив.
— Разбира се, скъпа! — Той се изправи и я хвана за раменете. Не мога да ти позволя да рискуваш повече от това. Вчера едва не умрях, когато те видях в оная противна стая.
Той докосна косата й и леко я погали.
— Досетих се какви въпроси са ти задавали. Интимни подробности за нас двамата. Господи, колко ли смутена и объркана си била. Как мислиш, че се чувствам, като зная, че правиш тази жертва заради мен?
Лъки сложи ръка на сърцето си.
— И знаеш ли какво ми казаха копелетата, та ме извадиха от равновесие напълно? Че уж ти си твърдяла, че съм ти се похвалил, че смятам да извърша палежа. Можеш ли да си представиш! Ти, разбира се, се пошегува с мен миналата вечер и не говореше сериозно, нали?
— Ъхъ…, точно така.
— Не се безпокой. Не се хванах на номера им. Знаех, че блъфират, че се опитват да ме накарат да си призная нещо. Ти никога не би ме предала по този начин. Не и в момент, в който имахме намерение да се оженим. Последното нещо, което исках, е ти да бъдеш въвлечена в тази неразбория.