— И така, какво предлагаш? — попита Девън.
Литъл Алвин е силен като вол и подъл като сатаната, но не е кой знае какъв умник.
— Съгласна съм. Сигурно Джак Ед е измислил плана за пожара.
— Нека тогава да опитаме да се възползваме от глупостта на Литъл Алвин.
— Как?
Лъки се облегна назад и със задоволство потупа бедрата си.
— Ще прибегнем към това, което владея най-добре. Ще го изиграя.
Когато спряха пред ръждясалия подвижен дом, Девън нервно навлажни устни и попита:
— Как изглеждам?
— Направо страхотно — Лъки изключи двигателя на колата.
Тя вдигна нагоре тъмните си очила.
— С това? — Сейдж бе надминала себе си и бе използвала всичките си цветни сенки и моливи, за да й нарисува едно убедително насинено око.
— Дори и с него. — Изкуши се да се наведе към нея и да я целуне. Но като погледна към прозорците на подвижната къщичка, осъзна, че Литъл Алвин може би ги наблюдава.
— Ще трябва сама да си отвориш вратата. — Той се измъкна през неговата врата и се запъти към караваната, без нито веднъж да погледне към нея. Почука силно на входната врата, а след това й подвикна през рамо:
— Ей, хайде по-бързо.
Тя застана до него и процеди през зъби:
— Свиня!
Едва бе прошепнала думата, когато предната врата се отвори с такава сила, че цялата къщичка се залюля върху бетонната площадка.
— Какво, по дяволите, искаш, Тайлър?
С достойна за уважение самоувереност, Лъки го изгледа без да помръдне от мястото си и изръмжа.
— Най-напред искам да ме пуснеш да вляза.
— Защо?
— Ще ти кажа, когато вляза вътре.
— Значи на кукуво лято. Обирай си крушите от верандата ми.
Литъл Алвин се опита да затръшне вратата под носа им, но Лъки я хвана преди да се е затворила.
— Или ще влезем сега сами, или ще се върнем по-късно с шериф Буш. И тогава няма да имаш право да избираш.
Алвин изгледа Лъки с подозрение, след това погледна Девън и похотливо се изхили.
— Тая сладка мадама не желае ли да влезе вътре сама?
— Сладката мадама не желае — процеди Лъки през зъби.
Алвин изруга, после се обърна и кимна с глава да го последват. Лъки се канеше да отстъпи встрани и ма при пусне Девън пред себе си, но тя бързо го сръга в ребрата, за да му напомни, че според плана им той трябва да се държи като истински мръсник.
Къщата приличаше на кочина. Беше оскъдно обзаведена с евтини мебели и засипана с всякакви боклуци, с остатъци от храна, бутилки от алкохол и кутийки от бира. Единствените украшения бяха залепените по стените средни страници, откъснати от най-вулгарните списания за мъже.
Само един поглед към тях и Лъки усети как Девън се напряга до него. Без да й обръща внимание той се приближи до една от снимките, разгледа я обстойно и промърмори едно одобрително „хм“. Не изчака да го поканят да седне, а нехайно се изпружи на канапето. Хвана Девън за ръката, дръпна я до себе си и арогантно я обгърна през раменете.
— К’во искаш? — попита домакинът им.
— Малко студена бира би ни се отразила добре. Една за мен и една за нея — отговори Лъки, като кимна с глава към Девън.
Литъл Алвин навъсен хлътна в съседната стая и след малко се върна с три бири. Подаде им две и седна срещу тях в един фотьойл, който очевидно бе любимото му за сядане място. Но облегалката, където се опираше главата му, имаше голямо мазно петно, а тапицерията бе прокъсана на няколко места — под задника му и там, където слагаше краката си, когато се облягаше назад.
— Е — той отпи голяма глътка от бирата си и ги изгледа враждебно.
— Пат Буш ми отпусна двадесет минути, за да се споразумея с теб.
Литъл Алвин се разсмя с неприятен, наподобяващ лай смях.
— Трябва да си полудял, Тайлър. Не смятам да се споразумявам с теб за каквото и да било.
— Казах ти, че няма да го направи — смотолеви Девън.
— А аз ти казах да си държиш устата затворена и да ме оставиш аз да се разправям с него — изръмжа Лъки и я погледна заплашително. — Той може да не е от най-умните, но не е и глупак.
— Какво, по дяволите…
— Искаш ли да чуеш какво имам да ти казвам или не? Защото всяка минутка, която губиш тук с празни приказки, те приближава все повече и повече към федералния затвор.
— За какво?
Девън се изсмя. Лъки нетърпеливо се намръщи.
— За какво? — презрително повтори той.
— Виж, Алвин, хайде да караме направо. Властите вече разполагат с достатъчно доказателства, за да ви тикнат в затвора… дори и без процес.
Видяха как презрителната маска на лицето му започна да се пропуква. Самодоволната му усмивка угасна.