Трагедията със смъртта на Таня и предстоящото заминаване на Сейдж за Остин бяха направили невъзможно изнасянето на Лъки и Девън от къщата. След скромна брачна церемония те се настаниха в голямата къща при Лори. Лъки бе доволен, че нещата се подредиха по този начин. На Девън очевидно също й харесваше да живее в стария дом.
Трите жени в живота му се разбираха чудесно. Девън не можеше да се нарадва на приятелството с по-малката му сестра, а Лори я даряваше с любовта и топлината, които никога не бе получила от студената си майка.
Лъки почука на вратата и макар че не получи никакъв отговор, рязко я отвори. Както и предполагаше, тя бе изцяло погълната от зелените букви, които изписваше върху черния монитор на компютъра.
На главата й имаше слушалки и в ушите й кънтеше музика. Вкусът й беше универсален. Обичаше всичко. От Моцарт до Мадона.
На Лъки му се струваше налудничаво, че музиката й помага да се съсредоточи, но това беше още една от индивидуалните особености на жена му, които толкова го интригуваха. Противоречивият й характер го привличаше силно от самото начало.
Той махна с ръка, за да не я стресне с внезапната си поява. Девън го забеляза с периферното си зрение, обърна глава към него, усмихна се и свали слушалките.
— Здрасти. Откога стоиш там?
Той се приближи и я целуна по челото.
— Достатъчно дълго, за да увехне розата. И измъкна иззад гърба си една жълта роза.
Очите й светнаха от щастие. Тя взе цветето и погали с устни меките му листенца.
— Значи си спомни.
— Точно преди шест месеца ти стана госпожа Лъки Тайлър.
— Само дванадесет часа след като престанах да бъда госпожа Грег Шелби.
— Шшт! Мама се сърди, когато в тая къща се произнасят неприлични думи.
Лъки не хранеше топли чувства към първия съпруг на Девън. Верен на думата си, в деня, в който разбра, че Грег Шелби е освободен от затвора, той се подчини на предчувствията си и го откри на летището в Далас в момента, в който Грег тихомълком се канеше да излети за чужбина. Лъки го предизвика и успя дори да го принуди той да му нанесе първия удар. Не успя да го натупа така, както му се искаше, защото боят привлече вниманието на охраната на летището. Когато разбраха, че Шелби е условно освободен затворник, който се готви да напусне страната, те уведомиха полицията и осуетиха плановете на Грег да се оттегли в Швейцария при незаконно придобитите пари, които бе внесъл в банка там.
В създалата се суматоха Лъки бе успял да се измъкне незабелязано. Не каза на никого за ролята, която бе изиграл при повторното арестуване на Грег. Не спомена дори и пред Девън, макар че много му се искаше да й каже, че е отмъстил за нея. Трябваше обаче да се задоволи с удовлетворението, което бе изпитал при вида на кръвта на Шелби.
Лъки вдигна Девън от стола й, седна в него и я сложи на коленете си. Тя го попита:
— Не мислиш ли, че съм една безсрамна нахалница? Набързо анулирам брака си с един мъж и веднага на следващия ден се женя за друг.
— Скандално! — изръмжа той, заровил лице във врата й.
— Престани! Все още работя!
— За какво ще бъде колонката ти днес? — Беше я насърчил да продължи работата си с вестника и тя се бе разбрала с редактора да работи вкъщи и всяка седмица да му изпраща материалите си.
Лъки примигна и се вгледа в монитора, но зелените знаци му изглеждаха като букви от гръцката азбука.
— За безутешната скръб след смъртта на любим човек. — Изговаряше думите съвсем тихо и Лъки бързо я погледна.
— Е, поне имаш пред себе си напълно достоверен случай, въз основа на който да построиш статията си, нали?
— Видя ли го днес?
Лъки кимна. И двамата бяха загрижени за Чейс и за нестабилното му емоционално състояние след смъртта на Таня.
— Тази сутрин се появи в офиса.
— Е?
— Пак беше пиян.
— Осем месеца, а той дори не е започнал да се възстановява от тежкия удар — тъжно отбеляза Девън, загледана в листенцата на розата. — Смяташ ли, че някога ще успее да превъзмогне скръбта си?
— Не — откровено каза Лъки. — Мисля, че най-доброто, на което можем да се надяваме, е той да се научи да се справя с мъката си и да се опита отново да заживее пълноценно.