— Тъжна музика, мистър Мери.
— Толкова тъжна, сър, че даже не ти се танцува — отвърна гардемаринът. Едва ли ще се намери на тоя кораб човек, който не би предпочел да чуе „Момичето си аз оставих“, вместо тия противни звуци.
— Какви звуци, момче? На кораба е тихо като на квакерско събрание в Джърси, преди добрият ти дядо да почне да нарушава чара на мълчанието със звучния си глас.
— Ех, смейте се, колкото си щете, на миролюбивата ми кръв, мистър Грифит — каза дяволитият юноша, ала помнете: Примес от нея може да се намери в жилите на всички хора. Да можех да чуя сега някой от псалмите на дядо си, сър! Те ме приспиваха, както чайка заспива при шума на прибоя. Но, който заспи тая нощ при такава люлчина песен, скоро ще се събуди.
— Люлчина песен ли? Не чувам нищо, момче, освен плясъка на платната. Даже тоя лоцман, дето се разхожда като адмирал по шканците, е безмълвен.
— А нима шумът на прибоя не може да бъде чут от всеки моряк?
— Вярно, силен е прибоят, но ушите ни мъчно могат да го доловят в такава нощ. Свикнал ли си вече да различаваш неговия шум, младежо?
— Даже много добре, мистър Грифит и повече не ми трябва … Но, с каква бързина се носим към брега, сър?
— Мисля, че държим положението — отвърна Грифит, като се изправи, макар че е по-добре да пуснем котва … Хей, приятелю! Дръж по-остро! Не виждаш ли, че вълната ни бие по борда!
Кормчията, за когото се отнасяха тия думи повтори, че фрегатата не се подчинява на кормилото, добавяйки, че, изглежда корабът „иска да тръгва назад“.
— Свалете долните платна, мистър Грифит — обади се капитан Мънсън и проверете какъв е вятърът.
Скоро се чу скърцането на скрипците и огромните платна, опънати на долните рей, моментално се прибраха. Докато се извършваше тази маневра, всички на борда стояха мълчаливо и чакаха със затаен дъх, сякаш от нея зависеше съдбата им. Само някои от офицерите се осмелиха да изразят съмнение. Ала Грифит скочи на едно от оръдията и вдигна високо във въздуха свещта, която бе извадил от фенера. Малкото пламъче затрептя за миг, сякаш готово да угасне, но после загоря спокойно, осветявайки мачтите. Грифит понечи да спусне протегнатата си ръка, но изведнъж усети лека студенина и се спря, а пламъкът се наклони към сушата, блесна ярко, трепна и на края се откъсна от фитила.
— Не губете нито секунда, мистър Грифит! — извика силно лоцманът. Свалете всички платна освен трите марсела, а на тях вземете по два рифа. Дойде време да изпълните обещанието си!
Чувайки внезапно силния, ясен глас на непознатия, младият човек за миг се вцепени от учудване, но като обгърна с поглед морето, скочи на палубата и се залови да изпълни заповедта с такава бързина, като че ли водеше борба на живот или смърт.
ГЛАВА V
Ний плаваме, момчета, далече от брега!
Необикновеното раздвижване на Грифит, което моментално се предаде на целия екипаж, беше от внезапната промяна на времето. Описаната вече светла ивица на хоризонта изведнъж бе забулена от огромен мъглив светещ облак, който се придвижваше бързо откъм океана към фрегатата, а далечният, но отчетлив тътнеж показваше, че бурята, която толкова време бе разбунвала морето, вече приближава. Даже Грифит, който издаваше по рупора гръмогласни разпореждания и подканяше хората да бързат, от време на време се спираше, за да хвърли тревожен поглед в посоката, откъдето идеше ураганът. Матросите, накацали по реите, също бяха вперили неволно очи в тая част на небето, продължавайки да връзват рифовете и да прибират непослушните платна, за да намалят общата им площ до необходимите размери.
Сред тази развълнувана, но вдълбочена в работата си тълпа, в която всеки като, че се мъчеше да надвика другия, единствен лоцманът сякаш не проявяваше интерес към трескавата дейност, от която зависеше животът на всички. Впил поглед в припълзяващата все по-наблизо мъгла, скръстил хладнокръвно ръце на гърдите, той спокойно чакаше резултата от тия усилия.
Обърнат с борда към морето, корабът не се подчиняваше на кормилото. Излишните платна бяха вече свити и прибрани в реите, както изискваше безопасността на фрегатата. Изведнъж в далечината се чу бърз и силен плясък на платна и всички потръпнаха от страх и лоши предчувствия, защото в мрак и опасност тези звуци винаги хвърлят в тревога моряка.