— „Ариел“ е в беда! — извика Грифит. Барнстейбъл навярно до последния момент не е свалил платната. Дано шквалът да не ги разкъса, та да изхвърли шхуната на брега!
— Платната й лесно се свалят — забеляза капитанът — и сигурно вече е избягнала главната опасност … Мистър Грей, фрегатата не се подчинява на кормилото! Да се опитаме ли да измерим дълбочината.
Лоцманът сякаш се откъсна от мислите си, но преди да отговори, премина бавно по палубата с вид на човек, който не само чувствува, че всичко зависи от него, но и е уверен в способността си да се справи с такова критично положение.
— Няма нужда — проговори той най-после. Ще се уплашите, когато разберете колко малка е дълбочината, а и трудно е да се каже откъде може да ни удари вятърът.
— Не е трудно вече — извика Грифит, защото той задуха и то здравата!
Думите още не се бяха откъснали от устата на младия лейтенант, когато засвистя силен вятър и корабът се наклони тежко на единия борд, а после, тласкан от вълните, величествено се изправи, сякаш поздравяваше с поклон мощния противник, с когото му предстоеше да се пребори. Не мина минута и фрегатата, подчинявайки се на кормилото, пореше бързо водата по желания курс, доколкото позволяваше посоката на вятъра. Суетнята и бързането по реите постепенно престанаха и матросите се заспускаха един по един на палубата, напрягайки очи да проникнат през заобикалящия ги мрак. Мнозина клатеха глави в печално съмнение, боейки се да изкажат гласно опасенията си. Целият екипаж чакаше с трепет бурята да за-бушува с пълна сила, защото на доблестната фрегата никой не беше толкова невеж и неопитен, та да не знае, че истинският ураган още не е настъпил. От минута на минута обаче вятърът се засилваше все повече, макар и толкова бавно, че моряците бяха готови да въздъхнат от облекчение и да отхвърлят всякакви лоши предчувствия. В тоя кратък промеждутък на неизвестност не се чуваше нищо друго освен свистенето на вятъра между платната и въжетата и шумът на водните пръски, които започнаха да прелитат над палубата като пяна на водопад.
— Духа здравата — извика Грифит, нарушавайки пръв мълчанието, изпълнено със съмнение и тревога, ала не е чак толкова страшен. Дайте ми малко повече простор и нужните платна, господин лоцман и даже при такъв вятър ще управлявам кораба, все едно че сме на увеселителна яхта.
— Мислите ли, че ще може да лавира с тия платна? — чу се тихият глас на непознатия.
— Ще върши всичко, каквото разумен човек може да поиска от дърво и желязо — отговори лейтенантът. Но няма в океаните кораб, способен да прави завои при такова вълнение само с марсели, и то скъсени с по два рифа. Позволете ни да вдигнем долните платна, лоцмане, и ще видите как фрегата ни ще почне да се носи главно като танцмайстор.
— Нека първо да проверим силата на вятъра — възрази човекът, когото наричаха мистър Грей и като остави Грифит, тръгна към наветрения борд на кораба, където се спря и мълчаливо с учудващо спокойствие, без да обръща внимание на нищо друго впери поглед напред.
Щом бе прибрана котвата, всички фенери на палубата на фрегатата бяха угасени, а когато премина първият шквал, замъждука слаба светлина, усилвана от блясъка на морската пяна, която сега плискаше на бели дантели навред около кораба. Брегът се очертаваше смътно в далечината, като тежка маса черна мъгла над водната линия, и се различаваше от небето само с по-голямата си плътност и тъмнота. Моряците сгънаха и сложиха на място последното въже и няколко минути на претъпканите от хора палуби цареше мъртва тишина. Всички виждаха, че корабът се носи с огромна скорост по вълните, приближавайки бързо оная част на залива, където имаше плитчини и всякакви други опасности, и единствено строгата дисциплина подтискаше тревогата в сърцата на офицери и матроси. Най-после се чу гласът на капитан Мънсън, който викаше на лоцмана:
— Да се опитаме ли все пак да измерим дълбочината, мистър Грей?
Макар, че този въпрос бе зададен високо и интересът, който предизвика накара мнозина от офицерите и матросите да наобиколят тоя, към когото беше отправен и да зачакат нетърпеливо отговора, лоцманът не му обърна никакво внимание. Подпрял главата си с ръка и облакътен на една от койките, разположени край борда, той имаше вид на човек, който съвсем не мисли за опасното положение, в което се намираха. Грифит също се бе приближил до лоцмана. За приличие почака малко, но тъй като въпросът на командира не получи отговор, реши да превиши правата си. Излезе от кръга, който бе заобиколил отблизо лоцмана и пристъпи към загадъчния пазител на живота им.