— Като гроб. За пръв път напущаме пристанище, без да ми е говорил откровено за целта на пътуването ни. Откакто излязохме от Брест, нито дума не е обелил по тоя въпрос.
— Виновна е стеснителността ти, всички от Джърси сте такива! — промърмори Барнстейбъл. Почакай да се завъртя около него с източното си любопитство. Обзалагам се, че за един час ще измъкна всичко.
— Ала положително ще удариш на камък — засмя се Грифит. Колкото и ловко да го разпитваш, той умее също така ловко да се изплъзва от въпроси.
— Във всеки случай днес ще имам възможност да опитам. Сигурно вече знаеш, че ме кани да участвувам в офицерския съвет? Щели да се обсъждат важни въпроси.
— Не, не зная — отвърна Грифит, като вторачи изпитателен поглед в събеседника си. Какво ли се готви да ни сервира?
— Питай вашия лоцман, защото, докато старият разговаряше с мен, все го попоглеждаше, като че ли чакаше команда за маневра.
— Този човек и отношенията ни с него са забулени с някаква тайна, която не съм в състояние да разгадая — рече Грифит. Но чувам, че Менюъл ме вика. Канят ни в капитанската каюта. Помни, че не бива да напущаш фрегатата, преди да се видим още веднъж!
— Не, не, драги мой. След общия съвет при капитана ще се оттеглим на частно съвещание.
Младите хора станаха. Грифит захвърли куртката, с която бе излязъл на палубата, облече се по-официално, взе спокойно сабята си и по вече описания коридор излезе с приятеля си на артилерийската палуба, откъдето, спазвайки съответния етикет, двамата влязоха в капитанската каюта.
ГЛАВА VII
Семпроний, говори!
Приготовленията за съвещанието бяха кратки и прости. Старият капитан на фрегатата посрещна офицерите си с безупречна вежливост и като им посочи столовете около масата, завинтена в средата на каютата, седна мълчаливо, последван без по-нататъшни церемонии и от другите. Когато заемаха местата си обаче, всички тихомълком спазваха най-строго реда по старшинство и чин. Грифит, който по длъжност стоеше след капитана, седна от дясната му страна, а отляво се разположи командирът на шхуната. Офицерът от морската пехота, който също участвуваше в съвета, се настани до Грифит, а след него по старшинство останалите офицери. Долният край на масата бе зает от щурмана — широкоплещест човек с атлетическо телосложение и груби черти на лицето. Щом насядаха всички и настъпи тишина, капитанът, който бе свикал подчинените си на съвет, откри заседанието, като изложи същността на работата, за която искаше тяхното мнение.
— Според инструкциите, които са ми дадени, господа — каза той, когато стигна бреговете на Англия, аз трябва да ги изследвам …
Грифит вдигна почтително ръка за тишина и старият ветеран млъкна, гледайки озадачено лейтенанта.
— Ние не сме сами — забеляза младият човек и хвърли поглед към оная част на помещението, където лоцманът стоеше в спокойна и небрежна поза, облакътен на едно оръдие.
Непознатият даже не помръдна, като чу тоя явен намек, нито вдигна очи от картата, сложена направо на палубата до него, която изучаваше внимателно.
— Това е мистър Грей — отвърна капитанът, като сниши почтително глас. Неговите услуги ще ни бъдат необходими в случая, затова не бива да крием нищо от него.
Младите хора се спогледаха учудено, но Грифит с мълчалив поклон изрази съгласието си с решението на капитана, който после продължи:
— Наредено ми е да следя за известни сигнали откъм носовете, край които минахме. За тази цел разполагам с най-добрите карти и с напътствия, благодарение на които снощи можахме да влезем в залива. Сега разполагаме и с лоцман, който даде такива доказателства за умението си, че нито един от вас, господа не трябва да се колебае в случай на нужда да се довери на неговата честност и вещина.
Старецът млъкна и огледа офицерите си, сякаш искаше да прочете по лицата им какво мислят по тоя важен въпрос. Но слушателите само наклониха мълчаливо глави и капитанът продължи обясненията си, като от време на време поглеждаше един лист, който беше в ръката му.
— Всички знаете, господа, че злополучният въпрос за размяната на пленници е повдиган неведнъж от двете правителства — нашето и английското. По тази причина, а също и по някои политически съображения нашите комисари в Париж смятат, че трябва да се заловят в плен някои видни дейци на противната страна, които може да послужат като заложници в случай на вражески интриги. Същевременно това ще прехвърли бедствията на войната от нашите брегове върху бреговете на тия, които я предизвикаха. Сега ни се удава възможност да изпълним този план и аз ви събрах, за да обмислим как да стане това.