— Ще се върна след петнайсет минути, а дотогава все някой ще плати сметката вместо мен — ликуваше той.
— Как ще обясниш отсъствието си?
Азазел се изпъчи с целия си микроръст, като подръпна опашката си.
— Ще им кажа истината: че съм бил повикан на съвещание с едно извънредно глупаво извънгалактическо чудовище, което имало крещяща нужда от моята интелигентност. Какво искаш този път?
Разказах му и за мое най-голямо изумление той се обля в сълзи. Поне от очите му хвърчаха мънички червени капчици. Предположих, че са сълзи. Една попадна в устата ми и имаше ужасен вкус на евтино червено вино. Поне така предполагам, защото никога не съм изпадал дотам, че да пия евтино червено вино.
— Колко тъжно — каза той. — Известен ми е един случай за достойно същество, което непрекъснато бе газено от други, далеч по-недостойни от него. Мисля, че няма нищо по-трагично от това.
— Че кой ли може да е той? Потъпканото същество, имам предвид.
— Моя милост — отвърна той, като се потупа по мъничкия гръден кош, писукайки жално.
— Ти? Не мога да повярвам.
— И аз не мога, но така или иначе е истина. Какво може да прави този твой приятел, което да дава някакви надежди?
— Ами, разказва вицове — или поне се опитва. Но звучат ужасно. Каканиже ги монотонно, непрекъснато ги разводнява, върти се безцелно около същността на вица и все не я казва, докато накрая забравя развръзката. Често съм бил свидетел, когато той започне да разказва виц. Силни и издръжливи иначе мъже започват да плачат истерично със сълзи.
Азазел поклати глава.
— Лошо. Много лошо. Аз пък съм чудесен разказвач на вицове. Апропо, разказвал ли съм ти някога вица за…
— Да — излъгах нагло аз, — но нека се върнем на случая Кръмп.
— Има ли някаква проста техника, с която може да се подобри разказването на вицове?
— Малко словоохотливост и естествено плавност на говора.
— Така. Известна модулация на гласовите струни ще свърши добра работа, ако допуснем, разбира се, че вие, варварите, имате такива неща.
— Представи си, имаме. Освен това, необходимо е умението да се владеят всякакви акценти и диалекти.
— Акценти ли?
— Това е говоренето на нестандартен английски. Чужденци, които не са учили езика като малки деца, а в по-късна възраст, неизменно произнасят гласните неправилно, правят грешки в словореда, обръщат граматиката и прочие.
По мъничкото личице на Азазел пробяга истински ужас.
— Но това е углавно престъпление — каза той.
— Не и в нашия свят — отвърнах аз. — Би трябвало да бъде, но не е.
Азазел поклати тъжно глава.
— Този твой приятел чувал ли е някога тези ужасни грешки, които наричаш акцент?
— Естествено. Всеки, който живее в Ню Йорк, слуша непрекъснато най-различни акценти и диалекти. Всъщност правилен английски като моя човек едва ли може да чуе.
— Аха — каза Азазел. — в такъв случай това е само въпрос на регенериране на паметта, казано най-разбираемо за теб. В действителност се прилага методът на скапосване на паметта.
— Какво всъщност означава това?
— „Скапосвам“ е особено действие за заостряне. Идва от думата „скапос“, която се отнася до зъбите на дирижините, които се хранят със зуми.
— Всичко ми е ясно! И това ще му даде възможност да разказва вицове с акцент?
— Само с тези акценти и диалекти, които е чувал през живота си. В края на краищата възможностите ми не са безгранични.
— Ами тогава започвай да го скапосваш.
След седмица срещнах Алистър Тобаго Кръмп VI на ъгъла на Пето авеню и Петдесет и трета улица. Направо търсих в изражението на лицето му някакви следи от скорошен триумф.
— Алистър — започнах аз, — разказвал ли си напоследък някакви вицове?
— Джордж, никой не би ме слушал. Понякога си мисля, че не разказвам вицове по-добре от средноинтелигентен човек.
— Виж какво ще ти кажа тогава. Ще дойдеш с мен в едно малко заведение, което познавам. Ще те представя комично, а после ти ще се изправиш и ще кажеш нещо — каквото ти дойде на ум.
Уверявам те, драги, че не ми беше лесно да го убедя. Трябваше да приложа цялата сила на магнетичното си обаяние. Накрая все пак победих.
Заведох го в един доста съмнителен вертеп, който случайно знаех. Най-добре ще ти го опиша, като ти кажа, че доста прилича на местата, в които обикновено ме водиш на вечеря.
Случайно познавах съдържателя, което беше голямо улеснение за осъществяването на плана ми. Не бе трудно да го убедя да ми разреши експеримента.
В единадесет часа вечерта, когато гуляят бе в разгара си, аз станах и усмирих публиката благодарение на превъзходството, което обикновено излъчвам. Имаше само единадесет души, но реших, че са достатъчно за начало на експеримента.