— Тогава работата излиза доста заплетена — замислено процеди Джон. — А защо му е потрябвало на Невестулката да се връща във Вашингтон? Та ти едва не го залови тук при последния случай.
— Може би именно заради това — заради тръпката и предизвикателството.
— Да-а. А може би ние просто му липсваме. Домъчняло му е за нас, така да се каже. Само че този път не бих го изпуснал. Ще го застрелям още с първия куршум точно между очите.
Отпих от бирата си и побързах да сменя темата:
— А как я карате у дома с Били?
— Как да я караме, като все съм дежурен по нощите… Добре че Били е наясно с моята работа. Още по-добре е, че сега сестра й ни гостува. В момента и двете би трябвало още да спят.
— Но иначе как върви семейният ти живот? Не ти ли пречи присъствието на сестра й?
— Не, Трина ми е симпатична, така че всичко е наред. Може да ти прозвучи смешно, но гостуването й не е никакъв проблем за мен. Защото съм истински щастлив, май че за пръв път в живота си. Все едно че плувам в облаците, човече!
Усмихнах се и отново отпих от бирата си.
— Нали е голяма работа любовта?
— Да, така си е. Някой ден трябва и ти да изпробваш късмета си.
— Е, за това отдавна съм готов — усмихнах се отново аз.
— Наистина ли? Аз пък все се съмнявам.
— Слушай, Джон, има нещо друго, за което ми се искаше да си поговорим.
— Е, мога да се досетя какво е то. Нещо за онези бомбардировки. Както и за последвалото убийство на Томас Уиър. Както и за завръщането на Шейфър в града. — Сампсън ме изгледа в очите. — И така, кое от всички?
— Поверително е, Джон. Те отправиха заплахи към Вашингтон. Всичко е адски сериозно. Бяхме предупредени, че ще последват атаки. Поискаха огромен откуп.
— Който не може да бъде изплатен ли? — попита Сампсън. — Нали Съединените щати не преговарят с терористи…
— Не зная нищо със сигурност по този въпрос. Дори се съмнявам дали въобще някой от шефовете е наясно, с изключение вероятно само на президента. Е, да, може да се каже, че съм вътре в играта, но само по периферията на терена. Както и да е, важното е, че сега и ти знаеш колкото и аз.
— И вече от мен се иска да постъпвам според тази ситуация?
— Да, така би трябвало. Но ми обещай, че с никого няма да споделиш наученото от мен. С никого, дори и с Били!
Сампсън ми стисна ръката.
— Няма да проговоря. И ти благодаря за доверието.
41.
По пътя към дома късно тази нощ бях обзет от угризения и малко притеснен, че споделих тайната със Сампсън. Но чувствах, че нямам друг избор. Джон винаги е бил за мен като член на семейството ми. Освен това бях толкова преуморен и напрегнат заради това, че всички ние работехме по осемнадесет, дори двадесет часа в денонощието. Нищо чудно прекомерният стрес да ми е оказал въздействие. Зад сцената се крояха пъклени планове за атентати и опустошения, но никой, с когото досега бях разговарял, не знаеше нещо конкретно за това как ще реагираме на исканията за откуп. Нервите на всички бяха опънати до скъсване, включително и моите. Вече бяха изтекли двадесетина часа от поставения срок.
И други въпроси изгаряха мозъка ми. Дали наистина Шейфър бе този, който бе убил и обезобразил момичето, чийто труп открихме на Ню Джърси авеню? Почти бях сигурен, че е бил той. Сампсън също споделяше предположението ми. Но защо му е било необходимо това на този озверял убиец? И защо бе рискувал? Не се съмнявах обаче, че неслучайно тялото на младото момиче бе намерено само на две мили от квартала, в който живея.
Бе станало доста късно и исках да се отърва от тези мрачни размисли, да мисля за нещо друго, каквото и да е. Обаче не можех така лесно да изтрия от паметта си всичко, което току-що преживях. Подкарах старото си порше по пустите улици по-бързо, отколкото бе нужно, защото знаех, че така ще ми се наложи да се съсредоточа единствено върху шофирането. Ала за съжаление и това не ми помогна.
Завих в алеята пред къщата, изключих двигателя, но останах в колата още две-три минути. Исках да ми е бистра главата, преди да вляза вътре. Нали това бе едно от нещата, които не трябваше да пропускам. Искаше ми се да позвъня на Джамила — по Западното крайбрежие бе още само единадесет вечерта. Имах чувството, че главата ми ще се пръсне. Припомних си кога за последен път се бях почувствал толкова зле: когато Невестулката бе устроил една от ужасяващите си кървави бани във Вашингтон. Само че този път всичко беше още по-зле.