— Диаманти ли?
— Най-добрите приятели на наемниците. Шейфър е действал под псевдонима Тимъти Хийт. Това се е случило в Гвинея, където бил зает с „освобождаването на някои диамантени мини, завзети от народните маси“. По-късно Хийт-Шейфър бил арестуван в Гвинея по обвинение в подкуп на местните власти. Когато го задържали, открили в него няколко милиона паунда.
— И как се е отървал?
— Казват, че успял да избяга. Хм, липсват подробности за бягството му. Дори не е бил преследван. Странно.
— Това е едно от нещата, в които Невестулката наистина е много добър. Да се измъква дори от най-заплетените ситуации. Може би именно затова го е наел Вълка за новата си операция.
— Не — отрече Мони, обръщайки се към мен. После ме погледна в очите: — Вълка го е повикал, тъй като преди време Джефри Шейфър е успял да влезе под кожата ти. И защото си близък с директора на ФБР.
43.
В два часа в същия следобед вече бях потеглил към кубинския залив Гуантанамо, или Гитмо, както го наричаха. Бях натоварен с персонална мисия от нашия директор, както и от президента на Съединените щати. Напоследък базата ни в Гуантанамо често се споменаваше в телевизионните новини по повод на повече от стотината задържани там терориста. Меко казано, интересното място се бе превърнало в историческо — за добро или за зло.
След като самолетът, с който пътувах, кацна на летището в базата, ме ескортираха до лагера Делта, изграден от отделни едноетажни постройки. Около зоната, в която се намираха затворниците, се виждаха няколко кули за надзирателите. Всичко бе опасано с бодлива тел. Според слуховете, които дочух там, една щатска корпорация печелела повече от сто милиона долара годишно за услугите, които предоставяла на правителството в залива Гуантанамо.
Мъжът, заради когото бях пропътувал целия този път дотук, беше от Саудитска Арабия. Държаха го в малък изолационен блок за психично болни, отделен на значително разстояние от останалите постройки. Не ми съобщиха името му. Нито ми казаха кой знае колко за него, с изключение на това, че имал важна информация за Вълка.
Срещата ми с този затворник се проведе в така наречената „тиха стая“ — напълно изолирана чрез мека тапицерия по стените, без нито един прозорец. В помещението вкараха само два стола, и то заради предстоящия разпит.
— Казах на другите всичко, което знаех — заговори ме той на доста сносен английски. — Мисля, че се разбрахме за сделката около моето освобождаване. Беше ми обещано преди два дни, но тук всички лъжат. А вие кой сте?
— Изпратиха ме от Вашингтон, за да изслушам историята ти. Разкажи ми всичко отново и това може да ти помогне. Но с нищо няма да ти навреди.
Затворникът кимна вяло.
— Не, нищо повече не може да ми навреди. Истина е. Както сигурно знаете, аз излежах тук двеста двадесет и седем дни, макар че никога не съм вършил зло. Нито веднъж. Преподавах в една гимназия в Нюарк, в щата Ню Джърси. Никога за нищо не съм бил съден. Какво ще кажете за това?
— Мисля, че има начин да се измъкнете оттук. Само ми разкажете какво знаете за един руснак, който се подвизава с прозвището Вълка.
— А защо да го казвам на вас? Струва ми се, че съм пропуснал тази част. Пак ви питам: кой сте вие?
Свих рамене, беше ми наредено да не разкривам самоличността си пред затворника.
— Можеш само да спечелиш и нищо няма да изгубиш — повторих аз. — Искаш да се измъкнеш от тук, а аз мога да ти помогна действително да постигнеш целта си.
— Но наистина ли ще го направите?
— Ако мога, ще ти помогна.
И така, мъжът проговори пред мен. Разказът му продължи час и половина. Животът му се оказа доста интересен. Работил към охраната на кралската фамилия в Саудитска Арабия, като понякога пътувал с нейни членове до Съединените щати. Но като видял как се живее в Щатите, харесало му и решил да остане. Обаче поддържал приятелството си с хората, които още работели в охранителната фирма в родината му.
— Те често ми споменаваха за някакъв руснак, който разговарял с онези членове на кралската фамилия, които били възприемани като дисиденти. Колкото и странно да звучи, те никак не са малко на брой. Та този руснак търсел капитал за финансиране на някаква мащабна операция, която щяла да засегне сериозно Съединените щати, както и някои страни от Западна Европа. Обсъждали нещо като сценарий за деня на Страшния съд, макар че лично аз не съм запознат с подробностите.