Выбрать главу

Съдържание

Лондонски поля

Бележка

Глава 1. Убиецът

Глава 2. Жертвата

Глава 3. Фонът

Глава 4. Улицата без изход

Глава 5. Хоризонтът на събитията

Глава 6. Вратите на измамата

Глава 7. Мамене

Глава 8. Да движиш с Бог

Глава 9. Да вършиш добрини

Глава 10. Книгите в апартамента на Кийт Талънт

Глава 11. Указател с целувките на Никола Сикс

Глава 12.Сценарият, следван от Гай Клинч

Глава 13. Можеха ли те да знаят

Глава 14. Игра на щипане

Глава 15. Съвършено инстинктивно

Глава 16. Третото лице

Глава 17. Школата на Купидон

Глава 18. Това е само тест

Глава 19. Дамите и господата

Глава 20. Игра на нерви

Глава 21. Със скоростта на любовта

Глава 22. Денят на ужаса

Глава 23. Прибираш се с мен

Глава 24. Краен срок

Финални документи

Издателство „Колибри“

Книжарници в Cофия

Авторски права

Martin Amis

LONDON FIELDS

© Martin Amis, 1989

All rights reserved

© Надя Баева, превод

© Стефан Касъров, художник на корицата

За елемент от корицата е използвано изображение на Thinkstock

ИК „Колибри“, 2017

ISBN 978-619-02-0104-5

За автора

Мартин Еймис (р. 1949 г.) е сред най-оригиналните гласове на британската модерна литература, познат със своите иронични, гротескови и изпълнени с черен хумор романи. Два пъти е номиниран за наградата „Ман Букър“, а списание „Таймс“ го нарежда сред 50-те най-велики британски писатели след 1945 г. Стилистиката му е вдъхновена от автори като Сол Белоу, Владимир Набоков и Джеймс Джойс, както и от баща му Кингсли Еймис.

Анотация

Има жертва, има извършител, има и фон на убийството. Защото това е история за убийство.

Всеки търси нещо или някого. Обичайно стремежът е да се открие любов и любим. Защото това е и история за любов.

Само че жертвата – Никола Сикс – търси друг човек и друго нещо: своя убиец. Тя е наясно с времето, мястото, мотива и начина. Не знае само кой е извършителят.

Писателят Самсън Йънг се оказва на точното време и място – той влиза в „Черния кръст“, лондонски пъб с твърде лоша слава, и открива там главните действащи лица в обещаващ литературен сюжет. Подарена му е съвсем истинска история и Самсън трябва единствено да предава събитията в движение с безстрастието на страничен наблюдател…

Може да намразите тази книга, или да се влюбите в нея, но едно е сигурно – тя няма да ви остави равнодушни с абсурдисткото си чувство за хумор и виртуозното описание на цяло едно общество в критичния му преход към нов век и нови ценности.

„Лондонски поля“ е блестящ, интригуващ и многопластов роман, определен от почитателите на Еймис като най-добрата му творба. По негов сценарий се подготвя филм с участието на Били Боб Тортън в ролята на Самсън Йънг.

Този проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.

This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.

Лондонски поля

На баща ми

Бележка

Нека кажа нещо за заглавието. Имах пред себе си няколко алтернативи. За кратко обмислях „Стрелата на времето“. После ми се стори, че „Милениум“ ще е прелестно дръзко (масово вярване: в този момент всичко кръщават „Милениум“1). В една късна вечер дори пофлиртувах с хрумката „Смъртта на любовта“. Накрая най-сериозният конкурент беше „Жертва на убийство“, което звучи и зловещо, и интригуващо. Колебах се между „Лондонски поля“ и „Жертва на убийство: последен вариант“...

Ала както виждате, запазих иронична лоялност към моя разказвач, който без съмнение на драго сърце би ми припомнил, че има два вида заглавия – два аранжимента, два порядъка. Първият тип заглавие е име, присъстващо в текста. Вторият тип е проникващата идея: тя живее и диша (или поне се опитва) на всяка страница. Моите предложения (и съм платил за тях с безсъние) са все от първия тип заглавие. „Лондонски поля“ е вторият тип заглавие. Така че нека я наречем „Лондонски поля“. Тази книга се казва „Лондонски поля“. „Лондонски поля“...

М. Е.

Лондон

1 Книгата на Мартин Еймис излиза през 1989 г., в навечерието на новото хилядолетие. – Б. р.

Това е истинска история, но не е за вярване, че се случва в действителност.

Също така е история за убийство. Не мога да се нарад­вам на късмета си.

И любовна история е (май), както и разказ за всичките странни неща, случващи се в самия залез на века, в края на проклетия ден.

Това е история за убийство. То не се е случило още. Но ще се случи. (Дано, че иначе...) Познавам убиеца, познавам и жертвата. Знам времето и мястото. Наясно съм с мотива (нейния мотив) и способа. Знам и кой ще послужи за фон, ще е дежурният глупак, горкият лапнишаран, също напълно съсипан накрая. Надали бих могъл да ги спра, дори и да исках. Момичето ще умре. Тя открай време го желае. Невъзможно е да спреш вече устремените хора, вече устремените веднъж към творене.