– Закусвах си сама в „Пиер“ в Ню Йорк – заразказва по-късно Никола, – какъвто ми бе навикът по онова време. Двама мъже се приближиха до мен. Бяха мургави и опасни на вид, но съвършено учтиви и много скъпо облечени. Изрекоха се комплименти и беше изваден плик. Вътре имаше чек за петдесет хиляди долара и билет без дати до Техеран и обратно. За една нощ с Пауна. По-късно научих, че шахът имал на свое разпореждане много такива екипи, които разпращал по големите столици, за да му набавят гърдести начинаещи актриси от Лос Анджелис, руси до бяло блондинки от Стокхолм и Копенхаген, най-умелите в изкуството на любовта гейши от Токио и Осака, красавици от плажа Копакабана в Рио де Жанейро. Помисли си само, Кийт! Целият свят беше негов бардак. На това му се казва империализъм. Ама как смееше той?!
В този момент Кийт укорно вдигна показалец. Симпатията му очевидно беше на страната на шаха. Седеше прегърбен над ястието си, отпуснал лъжицата, докато поемаше поредната глътка сос. Вече и от носа му излизаше пушек, когато възрази:
– Полага му се на човека с кухненската кърпа на главата, нали е кралска особа. Това си е древна привилегия, датира от незапомнени времена.
– От незапомнени времена ли? Не, Кийт – увери го разпалено тя. – Бащата на шаха е бил полковник от армията, преди да извърши преврата си. Човек от простолюдието. Пауна се е родил беден. Разбираш ли какво ти казвам? Всичко опира до воля и шанс. Всеки може да се издигне до върха. Ето, и ти го можеш.
Кийт сведе поглед и се смръщи. Никола с лекота разчете мислите му. Телевизия. Кралски одежди. Юл Бринър35. Самият Кийт, издокаран подобаващо. Шахът от Актън36. Кийт Ирански. Лапна още една лъжица от соса. Сега и ушите му изпускаха дим.
– Е, аз се съгласих, разбира се. Петдесет хиляди долара си бяха много пари по онова време, а и бях заинтригувана. И необвързана. Помниш ли онези телевизионни реклами за слънчеви очила, които ти показах?
– Че как да ги забравя?
– Така изглеждах тогава. Сутеньорите ми дадоха луксозни подаръци – бижута, Кийт – и казаха, че ще ми се обадят. Известно време нищо не се случи. После дойде позвъняването по телефона, лимузината, още подаръци, летище „Кенеди“.
– Ню Йорк? Много го харесвам. Обожавам го.
Кийт продължи да дъвче. Дали Никола си въобразяваше, или наистина вече излизаше дим и от очите му?
– Когато кацнахме, ме отведоха в някакъв южен курорт. Първо ме подложиха на медицински преглед. После се пекох една седмица: ако поначало си мургава, шахът те иска още по-мургава. Предполагам, че скандинавските блондинки са ги държали в шкаф под стълбите. Плюс по няколко часа на ден масаж и фитнес с личните физиотерапевти на шаха, до един мръсници. Все подбрани упражнения за повишена гъвкавост в кревата. Хората си искат качество срещу парите си, нали така, Кийт?
– Определено – сериозно отвърна Кийт. Беше спрял да се храни. Буцестото му чело се набръчка от смътно вълнение.
– Казано ми беше, че ще се случи в летния дворец в Кум. Но се яви някаква пречка и ме откараха в Техеран. Шахинята се вихреше в пазаруване някъде из чужбина. Сигурна съм, че можеш да си представиш сцената, Кийт: абсолютен разкош, подаръци, предвоенно шампанско, приказна вечеря на терасата в сумрака. Долу на площада имаше някаква демонстрация, която скоро прерасна в бунт. Ала ние си седяхме преспокойно, водехме светски разговор, заобиколени от прислуга... После ме отведоха в някакви покои. Напяващи тихо девойки ме подготвиха. Тогава се появи французойка на средна възраст с едър бюст и изпъкнали очи, с гривни по целите ръце, чак до лактите, подобно на броня, и в продължение на четиресет и пет минути ми изрежда какви точно изпълнения шахът очаква от мен. Финално парфюмиране и намазване с благовонни масла. Две магистралки най-висококачествен кокаин. Вълшебно бельо. Сигурна съм, че гащичките струваха хилядократно теглото си в злато.
Кийт запали цигара. Пръстите му потрепваха като пламъка. Гледаше я със замислено и непроницаемо изражение. През повечето време Кийт беше лесен за разчитане, не и сега обаче.