– Работата е там, че бяха съвършено безтегловни. Аз много се интересувам от бельо, Кийт, както за твоя радост скоро ще установиш, но никога в живота си повече не срещнах нещо подобно на онези гащички. Елитни копринени буби, без съмнение, специално отгледани и обучени. Копринени буби за върховни гащички. Невероятно усещане бе да ги обуя и да ги вдигна високо според инструкциите. Хем почти невидими, хем присъстваха осезаемо като влага.
Застинал за кратко, той ѝ кимна да продължи.
– Когато най-сетне дойде ред шахът да свали тази паяжинка, метна я нависоко към сводестия таван. Гащичките се зареяха в топлия въздух и бавно се заспускаха като есенно листо. Когато приключихме, те все още падаха. А Негово величество прилично се позабави. Не можах да спя заради шума от стрелбата навън. Към обед на другия ден се появи поредният сановник сутеньор и ме откара на летището.
– Майчице... – Кийт прочисти гърло и попита: – Не го ли видя отново?
– Кого? Сановника сутеньор?
– Да. Не... Негово величество.
– Шахът никога не спеше два пъти с една и съща жена. А и ми се струва, че съм била една от последните му авантюри. Само след година той почина. Ала на сутринта се отби отново при мен и ме използва твърде брутално на път за срещата си със своите американски съветници и началник-щаба на армията. Умолявах го за онези гащички, на колене го молих, Кийт, но вече ги бяха разнищили, за да бъдат преработени за следващата... Добре ли си?
– Никола?
Тя изпита лек шок при прозвучаването на трите срички. Това беше официалният стил на Кийт.
– Ник, отчаян съм. – Той стисна юмрук под носа си. – В пълна безизходица съм, мамка му. Трябват ми сега. Сега! Не скоро. Не следващата седмица. – В този момент изненадващо вирна бледия си среден пръст. – Иначе ще се простя с това. Абсолютно са ми нужни сега.
– Кое?
– Парите!
– О, за бога.
Кийт се облегна назад и шумно пое въздух през носа си. И тя видя, че жълтият тен на лицето му не се дължеше на сексуално желание или болест; това бе цветът на страха и струеше от порите му като изстискван сок от грейпфрут.
– Нямаш представа с каква долна утайка си имам работа. Добре де, наречи ме кръгъл глупак, взех пари от улицата при двойна лихва. Плановете ми не дадоха плод. Имам краен срок до петък, иначе ще ме пребият и ще ми счупят основния пръст за дартс. – Жълтият тен стана зрелищно наситен. – Ето колко ниско са готови да паднат. Така че не търпи отлагане. Случи ли ми се такова нещо, аут съм. Свършено е с мен. Ще ме сполети съдбата на динозаврите.
– Добре. Иди утре при Гай. Кажи му следното. И ми се обади, като го изпълниш.
35 Американски актьор от руски произход (1920–1985), носител на наградата „Оскар“. – Б. р.
36 Голям квартал в Западен Лондон. – Б. пр.
След като на хоризонта се задаваше истинско представление – е, вярно, само от порядъка на матине или генерална репетиция, – Никола, изпълнителката на любовни роли, се почувства два пъти по-добре. Ето, виждате колко постно и безинтересно би било без Гай. На следващата сутрин тя се отдаде на дисциплиниран размисъл, със строго лице и напълно неподвижна в почти непоносимо горещата вода във ваната. Единият ѝ глезен, от който се вдигаше пара, беше преметнат през ръба ѝ. Приказката ѝ за Али Баба и вълшебните гащи не бе пожънала очаквания успех, нито бе донесла проникновението, което тя целеше. А и самото разказване не я бе забавлявало (План А: забавляваш се, докато разказваш историята; план Б: не се забавляваш кой знае колко) под непроницаемия втренчен поглед на Кийт, леко отклонен встрани, сякаш се опитваше да разчете номера на автобус, минаващ под дъжда, или резултата от конните надбягвания на гърба на нечий вестник. Нима не се беше развълнувал? Възможно ли бе Кийт да е равнодушен към проституция от висша класа, към приказен лукс, тираничен секс и бельо, неподчиняващо се на законите на гравитацията? На човек му идеше да издаде шекспировско стенание („Векът е разглобен“37), след като Кийт не си падаше по бельо, и то безценно, струващо повече от цялата му фамилия с парцалите им. А може би (и тук бретонът ѝ запърха, когато тя духна силно да охлади челото си) Кийт харесваше евтино бельо. Поне едно бе постигнала: той повярва на историята ѝ в стил „Хиляда и една нощ“. Нямаше как да се проведе надеждна таксономия на ума на Кийт, на душата му, на сгърченото му сърце. Никое от тях не се поддаваше на сканиране и анализ. И либидото му със сигурност бе изцяло в духа на неговите таблоиди. Подобно състояние бе често срещано в съвремието, макар и не докрай разбирано. Важно е да се каже, че на Никола ѝ харесваше идеята да го разнищи основно. Синтетичният модерен човек, характерен с изначално коварство и липса на достойнство. Също като в дартс: бронтозавър в клин от ликра. Още една причина да бъде изтрит паричният страх от лицето му, та да се види какво има у него (мечти, опасения, графики и диаграми на нощните му ерекции) и да се установи какво би го потикнало към убийство.