– Ами, според мен звучи съвсем добре.
– Стандартният договор е – отвърна тя. – Адвокатите ще се свържат с теб. Сега ме притиска времето. Имам съвещание. Е, дочуване.
– Миси, преди да затвориш, има ли нещо, което трябва да ми кажеш за... за международното положение. Тук е доста...
– Следващият въпрос.
Представих си Миси Хартър, скандализирана в своя небостъргач, също тъй надута като името си. Разговорът ни, естествено, се записваше от другата страна на линията. После тя се смили и добави:
– Сериозно е. Но чувстваме, че сме в добри ръце. Много зависи от здравето на Фейт. Имаме четиресет и пет секунди. Следващият въпрос.
Здравето на Фейт. Говорят за Фейт, сякаш първата дама е единствената дама. Или последната дама.
– Спомена, че имаш съмнения относно... относно работата ми. Би ли се конкретизирала?
– Романът се развива много неочаквано. Извънредно неприсъщ е за теб. Откъде се взе такъв?
– Крайно са ми нужни парите, Миси. Мен също ме притиска времето.
– Знам. И ще се помъча.
Ала парите няма да дойдат навреме.
Съвпадането на финала по дартс на Кийт с нейния рожден ден (или назначена дата на смъртта) е изпълнило Никола с нова надежда. Тя е окрилена. Да, окуражително е, съгласен съм. Май наистина бъдещето изглежда ведро.
Само дето Кийт трябва да се добере до този финал. А това няма как да стане, ако се лиши от основния си пръст за дартс. В такива случаи не просто огъват въпросния пръст, докато се счупи. Не. Основният пръст за дартс се поставя в процепа на открехната врата и вратата се затваря с ритник. Край на основния пръст за дартс. Сбогом, среден пръст. Нито пък Кийт ще се озове на финала по дартс, ако по това време се намира в затвора. А тъкмо в затвора ще вехне Кийт (чоплейки замислено нос със своя пръст за дартс), ако извърши онзи обир с Телониъс. И друга пречка стои на пътя му към финала. Най-после ми просветна, че Кийт не е много добър на дартс.
Аз изпитвам симпатия към Телониъс, разбира се.
Той има куп отлични качества: весел, сърдечен, хубавец. Кипи от жизненост, тя се излъчва от лицето и тялото му с беззвучен рев. Телониъс се грижи за себе си фанатично, всеотдайно. Боксирайки въздуха, отива на бегом във фитнеса да вдига щанги. Практикува йога и прекарва цели уикенди в стойка на глава. Като част от стремежа си към физическо съвършенство Телониъс се храни единствено с плодове: гади му се при вида дори на зелен боб или на репичка. Зъбите му са безупречни като на делфин. Пасивното пушене, пиене и консумиране на нездравословна храна, на които е подложен в „Черния кръст“, не могат да пробият през ореола му. И сега, когато се е видял с пари, се намира в по-цветущо здраве и от кралско бебе. Трябва да се признае, обаче, че Телониъс не е лишен от недостатъци. Един от тях е навикът му непрестанно да престъпва закона. Друг е лошият му вкус.
Експлозивен и експоненциален лош вкус, един вид антивкус: няма нищо половинчато в лошия вкус на Телониъс. Наскоро го попитах дали на младини е посещавал Америка (и не е ли прекарал няколко години на Четиресет и втора улица или на Холивуд Булевард). Когато Телониъс беше беден, приличаше на спортист; сега е богат (трансформацията е съвсем скорошна) и прилича на сводник. Животинското царство не е смущавано от хранителния режим на Телониъс, но има повод да се бои от пристрастията му в облеклото. Сутеньорските му костюми, сутеньорските му шапки и сутеньорските му обувки са изработени от бизон и костенурка, от зебра и елен. Сред крадените стоки в сутеньорския багажник на сутеньорската му кола има още сутеньорски дрехи, напъхани в сутеньорски полиетиленови калъфи. През ден или два, в зависимост накъде ще го отведе сутеньорският му каприз, сутеньорската му коса е или ситно къдрава, или изправена вследствие на скъпи процедури. Сутеньорските му пръсти са отрупани със сутеньорски пръстени. Е, как тогава Телониъс да не прилича на сутеньор?
Притежава и друг дефект: преувеличена увереност в уменията и достойнствата си. Например, той не е добър като престъпник. Просто вади късмет като престъпник – досега. Отправил се е към затвора със сто и петдесет километра в час и ще отведе Кийт със себе си.
Верен на логиката на моралния омагьосан кръг, в който съм попаднал, се улавям как ми се ще Телониъс да имаше повече криминален талант от този, с който го е благословила съдбата. Ако беше в моя власт, бих подредил нещата така, че той неизменно да просперира – нека си прави каквото ще. Да наранява слабите, да краде, пребива и лъже на воля, тогава бих спал по-спокойно.