Не знам защо казвам, че Кийт не е добър в дартс. Той в действителност е добър в дартс. Много често стреличките отиват там, където ги запраща. Геният му в дартс блести ярко. Но той не е по-добър в дартс от практически всеки друг в Англия. Дартс е в тъканта на националната култура; дартс е онова, което британците правят най-добре, озарявани от залеза на империята. Във всеки случай Кийт не е толкова добър като състезателите по дартс, показвани по телевизията. Техните стрелички винаги отиват там, където ги запращат.
Според мен Кийт не е в неведение относно несъвършенствата си в дисциплината. „В днешния дартс – би казал той – стандартите са силно завишени.“ Вътрешно той все повече разчита на онова свое качество, което нарича „дарба за издигане до нивото на големия момент“. Подпалва си фитила с ораторски изпълнения за отношението към мишената, благоволението пред линията за мятане, искреността на стреличката.
А какво да кажем за другия Голям момент? За другия Финал?
Със здраве, Кийт. Знам, че там ще постигне двеста процента представяне. Кийт да се разколебае? Кийт Талънт? Хайде стига бе... Няма начин Кийт да даде заден, когато ножът опре до кокала. Напрежение? Че той буквално разцъфтява под напрежение. Ще свърши каквото трябва. Разчитайте на Кийт. Няма да си остави той магарето в калта.
Дали морален „омагьосан кръг“ е точната фраза тук? Покрива ли тя цялата ситуация? И Кийт, и Гай ще оцелеят от това – в известен смисъл. Имам предвид моята позиция спрямо жертвата на убийство.
Тя беше тук преди малко. Дойде и си отиде.
Докато се качваше по стълбите и влизаше в апартамента, Никола представи първокласна имитация на човек, който за пръв път влиза тук. Сега, като се замисля, свалям шапка на актьорския ѝ талант. Но на момента успя да ме заблуди. (И аз се зарадвах.) Как само стрелкаше изкосо язвителни погледи към снимките в рамки, как, само между другото, докато разговаряхме, бегло оглеждаше интериора.
Улових се на въдицата. Но после я оставих за минута в дневната и се върнах безшумно, като формулирах в ума си въпрос относно Кийт и парите. И ето ти я нея, наведена над бюрото на Марк Аспри, опитваше се да отвори единственото заключено чекмедже. Изражението ѝ беше сурово.
Пак така безмълвно се дръпнах назад. Не искам тя да знае, че знам. Още не.
Всичко това е много болезнено. Болезнено е, болезнено. Единствената ми утеха е, че според дневниците Никола е погодила сензационно гаден номер на този неин МА. О, била е много, много лоша... Не съм в състояние да разбера собствените си чувства, гаденето. Въвлечен съм във всичко това. Не мога да схвана естеството на своята въвлеченост.
Никакъв омагьосан кръг не е. Чиста проба морално-етичен ужас си е, няма две мнения по въпроса.
„Черния кръст“. Винаги съм го намирал за добро име, с което случайно ме сблъска реалността. Кръстът, тъмното разпятие, мястото, където се срещнаха Никола, Кийт и Гай.
Кръстът има три върха. Ала в зависимост от това как гледаш на него, може да се каже, че има четири.
А Ким, моята любов, мигновено ме хвърля в ново безпокойство. Тук няма период на меден месец.
Докато Кат е потънала в мъртвешки сън в спалнята, голяма колкото да побере леглото, аз си играя с Ким на пода в дневната. Ким има дребни синини и подутини по малкото си телце. Сам виждам как може да се е случило. Всяко движение в апартамента на Кийт води до друго движение. Получават се малки верижни реакции. Постоянно трябва да следиш малката. Обърнеш ли се, ударил си нос във вратата. Малко да помръднеш на мястото си и всичко се размества. Тревожа се.
Бижута, скъпоценни минерали, изискани стъклени фигурки и прочие са мъртва красота, не ме вълнуват. Ала очите на Ким ме карат да ги оценя. Бижута, скъпоценни минерали, изискани стъклени фигурки, мъртва красота – всичко това е чудесно като опит да извикам наяве живата галактика в очите на бебето. Рой искри, същински бебешки Млечен път... На бебетата не им пречи да се взираш отблизо в очите им. С всички останали не е така. С умиращите не е така.
По някое време следобед Ким обича да поспи. Често е разбуждана от лоши сънища. Изпитвам странно удоволствие да я вдигна на ръце и да я успокоя. Достатъчно е просто да стоиш там и да предложиш масивни рамене, гърди, към които тя се притиска, все едно си Бог.
Глава 12.Сценарият, следван от Гай Клинч
Гай седеше до кухненската маса и се взираше невиждащо в телешкото си: бледо островче в локвичка от сос. Както обикновено той беше сготвил вечерята, действащ безизразно с чукчето за месо, с резачката за паста, с блендера за зеленчуци. Кухнята беше безукорно чиста лаборатория, пълна с времеспестяващи уреди. Но за какво му бе това спестено време? Преди на Гай готвенето му беше приятно, когато някои от дейностите вършеше сам. Обичаше да готви с домакинска престилка, не с лаборантска униформа. Изобщо, Гай би се вписал чудесно в образа на жена от пролетариата. Беше покорен, работлив, не се оплакваше. Притежаваше всички нужни черти. Сега, докато гледаше телешкото, изпита мимолетно влечение към вегетарианството (като при онзи дружелюбен чернокож младеж от „Черния кръст“), докато погледът му не попадна върху неразличимите едни от други шушулки бакла, върху безкрайната върволица паста. Поне виното, силно бургундско, не изглеждаше извънземно, определено произхождаше от тази планета: навяваше му забрава, представа за топлия юг. Извикваше дирене на още нещо. Може би дух на помирение? Не. Прошка. Гай внимателно се вгледа в жена си, която се хранеше с настойчиво мълчание.