Кийт стоеше до игралния автомат и доволно чоплеше зъбите си със стреличка – по-точно с върха на стреличката, както Гай се бе научил да разграничава отделните ѝ елементи (оперение, ствол, острие), след като при ранните си грешки беше заплашително скастрян тук, в „Черния кръст“. Гай установи, че се радва да види Кийт и намира утеха в пропития с влага интериор на клуба, вървящ към пълен упадък. Собствената му безцветност, която навсякъде другаде биеше на очи, на това място се сливаше с околната сивота. Белите хора бяха черно-бели, монохромни като в кадри от Втората световна война. Като в кадри от Първата световна война.
– Адски гадно време, побърква ме, честна дума.
– Извънредно неприятно е.
– Отврат.
– Абсолютна мръсотия.
Като мръдна глава със сантиметър наляво, Кийт даде индикация на Гай да се присъедини към него. Докато се приближаваше, Гай, без да иска, настъпи изненадващо коравата опашка на Клайв. Кучето надигна глава от мокета и уморено изръмжа на мъжа или може би го наруга.
– Прощавай – смотолеви Гай. – Отдавна не съм те виждал.
Кийт кимна. Истина беше. И какво от това? Кийт си направи труда да отбележи, че той е зает човек, има да ходи по разни места, да се вижда с разни хора. Не беше от онези, дето по цял ден киснат и поркат в „Черния кръст“ на Портобело Роуд. Не. Неспокойната природа на Кийт изискваше разнообразие. Тази седмица например (както стана ясно в крайна сметка) беше киснал и поркал по цял ден в „Морска птица“ на Елгин Авеню. Така или иначе, Кийт изглеждаше приятно изненадан, че е отново в „Черния кръст“. Защо, Гай нямаше идея.
– Да пийнем по няколко питиета. Да разпуснем – внезапно възвърнал си фокуса, заговори Кийт и добави: – Нещо не гледаш много умно. Твърдо не си първа свежест. Като нищо е някоя епидемия. Ще ти кажа кой още не е в цветущо здраве.
При прозвучаването на името ѝ (двусрично в този случай), Гай почувства тъпа експлозия в гърдите си. Сведе глава и протегна ръка, за да потърси опора в бара. Никола страдаше. Това беше божествена новина.
– Една такава, усмихва се тъжно... Вехне. Вехне май от сърдечна болка.
Гай вдигна очи. Кийт разглеждаше тавана на заведението, сякаш се чудеше колко ли изпушени цигари са довели до този златистокафяв нюанс. С очевидно облекчение той заговори на други теми и Гай си помисли с прилив на симпатия към него: той знае. Кийт знае. И двамата с Никола сме непонятни за него, но долавя, че нещо ни свързва (оковите на любовта).
– Ето, взех ти питие.
Гай се помъчи да се съсредоточи. Кийт се канеше да разправи виц – вече му се подсмиваше в предвкусване. Преди Гай доста си беше блъскал главата над някои от вицовете му. Често бяха доста невинни, дори малко детински, глуповати каламбури. Само в относително редки случаи Кийт се навеждаше напред, оголил зъби, и разправяше хаплив анекдот, в който вмирисана риба се асоциираше с гащите на някоя нещастница. Но такива човек можеше да ги чуе навсякъде. В зала за билярд в клуба. В скъп ресторант в Сити. И както току-що бе доказал, въпреки външната си недодяланост Кийт притежаваше далеч повече вродена деликатност от някои...
– Как познаваш, че сестра ти е в цикъл?
– Ъъ... – запъна се Гай. Той нямаше сестра. Вдигна рамене. – Не знам – призна си.
– Патката на тате е странна на вкус!
Гай стоеше и гледаше как Кийт избухна в бурен смях. Той трая много дълго и избликнаха няколко приливни вълни, преди да отшуми напълно. Усмивката на Гай беше бледа и невзрачна.
– Ах, боже господи! – изпъшка Кийт и избърса насълзените си очи. – Как да не се смееш? А да се смееш, ти идва добре. Иначе в този живот... О, господи...