Вратата се отвори. На прага застана Хоуп с нощното си излъчване. Страж в бяла нощница. Едната ѝ ръка беше повдигната, сякаш държеше свещ. Чак сега той осъзна, че по улиците и покривите барабани дъжд.
– Шест часът е.
– Ами той е много добричък всъщност – прошепна Гай.
Изражението му насърчи Хоуп да погледне сина си, който играеше със своя замък, като методично разхлабваше всеки от елементите на външния крепостен вал, преди да го отчупи. Това занимание изтръгваше от него изобилно охкане и пъшкане. Само много старите хора охкат и пъшкат толкова много, колкото го правят малките дечица. Онези от междинните възрасти (помисли си Гай) също се напрягаме, но мълчаливо.
– Горе.
Горе на третия етаж имаше помещение, известно сред домашните като Стаята с меки стени. Беше без мебели, а подът и стените ѝ бяха покрити с три слоя юргани. Еднообразието нарушаваше само издигната на височината на гърдите платформа, също с юрган и няколко възглавници върху нея, предназначена за възрастните, пазещи Мармадюк. Там отнесоха пищящото дете.
Навън в помръкналата от дъжда светлина се заформяше денят; Гай се бе присъединил към жена си под завивките. Извъртя шия и хвърли последен поглед към монитора: Мармадюк безмълвно се дереше в Стаята с меки стени. Докато пищеше, той подскачаше на краката си, обути в пантофки, в стремеж да набере достатъчно височина за опасно падане. Гай се отпусна върху възглавниците. Жена му потърси близостта му за надеждната му телесна топлина, за която той знаеше, че още ѝ е нужен.
– Трябва да си носим кръста – изрече неопределено тя.
Гай наведе пулсиращата си шия и я целуна по устата – беше полуотворена и полубудна, имаше вкус на сънища и треска. Лежеше нащрек, изпълнен с надежди и опитващ се да не се надява. Немощният делириум на зората, когато тялото е по детински уморено и чувствително, обзето от изненадващи усещания и томления: изживявали го бяха след споделено безсъние, след летни балове и много по-отдавна в края на нощи, посветени на учене. Може ли да се определи „Троил и Кресида“ като антикомедия? Проследете създаването на „специалните връзки“38...
При Гай се бе появила гротескна ерекция, кожата му там долу бе опъната като барабан. Заместителят на сърцето му отказваше да бъде извън употреба и пренебрегван. Достатъчно бе да го отърка в чаршафите и лесно би могъл...
– Аз ще ида – промърмори Хоуп и се надигна от леглото с безмълвно животинско примирение, защото писъците на Мармадюк вече бяха достигнали ниво и тембър, при които никоя майка не би могла да спи. Беше утро. Започваше нов ден.
Той се завъртя по гръб. В съзнанието си пазеше Никола във форма на играчка, подобна на викторианска миниатюра. Символ на истинския обект. С три брутални тласъка щеше да стигне докрай. Но съображения от всякакъв характер – включително мисълта за нечистотията, която щеше да остави – както винаги се комбинираха и спряха ръката му.
38 Така са наричани по-особените отношения между Великобритания и САЩ. – Б. пр.
Два дни по-късно Гай направи нещо обичайно. А после се случи нещо друго, което вече беше странно.
Помогна на слепец да пресече улицата. Тогава се случи онова, странното.
На Райфъл Лейн много възрастен незрящ човек стоеше пред зебра. Гай, който се движеше с енергична походка, спря, като го видя. Такава гледка напоследък не беше много често явление. Престарелите хора не ги виждаш, седят си у дома. Вече не излизат често. Не и тази година.
Висок и слаб, слепецът стоеше, готов да отстъпи назад, а по тротоара го отминаваха хора и в двете посоки. Нещо колебливо в стойката му подсказваше, че е стоял там известно време, макар да не показваше яд или притеснение. Всъщност дори се усмихваше. Гай приближи до слепеца и подхвана ръката му.
– Бихте ли желали да ви помогна, господине? – попита и го поведе.
На отсрещния тротоар Гай бодро предложи да придружи човека и по-нататък – до дома му или докъдето отиваше. Незрящите очи смаяно се впериха по посока на гласа му. Гай сви рамене: при най-елементарна проява на любезност хората те зяпваха, сякаш не си с ума си. И тогава смайването стигна връхната си точка, когато старецът се добра до най-близката стена, опря глава на нея и използва очите си за единственото, за което още ставаха: проля сълзи от тях.
Гай отиде до него притеснен и объркан, дори изпаднал в лека паника.