– Повярвай, не е нужно да правиш това.
– Прав си. Пак няма да стигнат. Но пък една жена винаги има и друго за продан... – изговори напрегнато тя.
– Престани. Да не чувам такива приказки.
Никола му се усмихна мъдро.
– О, не. Отгатвам плановете ти. Гай, и дума не може да става за това. – Тя утешително постави ръка на бедрото му и се загледа през прозореца. – Съжалявам, скъпи мой. Не, не. Не мога да ти позволя да ми заемеш толкова много пари.
Беше седем часът, когато Гай се върна отново в своя дом от карти, където отново изкачи стълби, окрилен от любов.
Не беше за вярване, но Мармадюк седеше неподвижно в скута на Кийт, чиято едра фигура бе наполовина скрита от разтворения таблоид и от гъстия цигарен дим. Гай се надяваше, че не постъпи твърде грубо, като мигом отвори широко и двата прозореца, при положение че навън валеше дъжд. Кийт заяви, че Мармадюк бил златно дете, и много уместно побърза да си тръгне минути преди Хоуп да се е върнала заедно с Динк. Това даде време на Гай да проветри стаята (размахваше хавлиена кърпа, а през това време Мармадюк хапеше глезените му) и да изхвърли шест или седем угарки, които Кийт беше заврял в отворите на изпотрошена играчка. И после картите в къщата от карти се пренаредиха.
Хоуп се качи горе, а Гай слезе долу, повел със себе си Мармадюк, с раздразнение помолен от съпругата си да го стори. Лизибу беше в кухнята. Също и Динк Хеклър. Седмата ракета на Южна Африка седеше до масата в изпускащия си пара тенис екип; както обикновено прекарваше времето в щателно изследване на различни участъци от ръцете и краката си. Може би (предположи Гай) беше заинтригуван от прекомерното им окосмяване. Докато топлеше шишето с мляко за Мармадюк, каквото той изпиваше на всеки половин час, Гай дочу крясъци от горните етажи, които се усилиха неимоверно и после рязко секнаха след затръшването на входната врата. Хоуп се появи, запъхтяна от тениса и от последния си подвиг на домашната сцена: уволняването на Дорис.
– Откраднала ми е обеците. Бяха върху тоалетката – заяви.
– Датечукам – вметна Мармадюк.
– Може ли да взема душ? – попита Динк.
– Кои точно? – поинтересува се Гай.
– Нищо не струваха. Иначе щях да я съблека и да я претърся – отвърна Хоуп.
– Датечукам – повтори настойчиво Мармадюк.
– Чу ли това? Дорис го учи на тези мръсотии.
– Няма ли да гушнеш леля? – обади се Лизибу. – Оох!
– И така, мога ли да взема душ? – попита пак Динк.
– Ама как винаги уцелва зърното на гърдата ти, а? И без това каква ми беше ползата от тази дебелана, която едва се тътреше? – подхвърли Хоуп.
– Вгъза – уточни Мармадюк.
– Чуй го само. Имам предвид чуй му гърдите как свирят. Знаех си, Дорис е пушила в детската стая. Трябва му инхалация.
– С „Интал“ или „Вентолин“? – попита Гай.
– Ще помогна да го държите.
– Дугпът – отсече Мармадюк.
– Може ли да се изкъпя все пак? – попита Динк.
В кухнята имаше голямо огледало и голяма кухня в огледалото и Гай се поглеждаше крадешком в този трескав стъклен свят. Фигурите се местеха по повърхността му; Динк, с неговия безнадеждно повтарян въпрос, бе единствената точка на покой. Гай бавно обхождаше устните си с език, вече почти не забелязваше подутината от удара с глава на Мармадюк. Тази вечер, реши той, щеше да пропусне миенето на зъбите. Срещата на устите им, застиналите им лица, навлизането в едно и също силово поле. Някои хора си мислят, че щом работиш в Сити, непременно около теб се търкалят бали с пари. Устите им определено се харесваха. Но, то се знае, тя беше в невинно неведение за парите, както и за всичко друго. Очите ѝ се притваряха с леко пърхане на клепачите. Най-удобно щеше да е с бонове – за това щяха да отидат от един до три дни. Долавяше се и беглото трепкане на устните. Трябваше да позвъни на Ричард на сутринта. Когато се случи, той почувства езика зад зъбите, спотаил се като ранена птица.
Внезапно Хоуп каза:
– Я го вижте анорексика.
Гай се засмя. Установи, че тъпче храна в устата си: парче сирене, резен шунка, разполовен домат.
– Да, и аз чак сега се усетих – засмя се отново той и облиза капката майонеза, увиснала от кутрето му. – Умирам от глад.
– Може ли най-после да взема душ? – обади се Динк.
– Това е кръв! – възкликна Лизибу.
– Има кръв по косата. Гай! Той има кръв по косата! – викна Хоуп.
– Няма страшно – отвърна Гай, – моята е.