Обадих се на Гай и му поръчах да не предприема нищо прибързано, докато не се върна. С малко късмет може да се порадва на известно спокойствие. Или на голяма шумотевица. Предвиждам завръщане на бронхиалните проблеми на Мармадюк. По една случайност знам, че след като остана на грижите на Кийт Талънт за цял час, детето бе надхвърлило далеч квотата от една цигара на всеки седем минути. Освен че научи Мармадюк да се боксира, да ругае и да се кефи на голите мацки във вестника, Кийт го бе научил и да пуши.
За самия Кийт, естествено, нищо не можех да сторя. През целия му живот хората се бяха опитвали да правят нещо за него и доникъде не бяха стигали. Опитвали се бяха да го сложат под ключ. Аз също бих го сложил под ключ за две седмици, стига да можех. Също като мен, като Клайв, като планетата, дългът на Кийт старее; и той ще направи каквото е необходимо... Така или иначе, отидох там. Изкачих се по бетонното стълбище, нашарено със сквернословия. Господи, дори преди десет години в Лондон би било голямо постижение да минеш покрай двама мъже, приказващи си на улицата, без да чуеш мръсна дума, но сега всички ги ръсят – малчугани, викарии, бабки. Отворих си сам – преди няколко дни Кат мълчаливо ми беше връчила единичен изкривен ключ. Майката и детето си бяха у дома; кучето и мошеникът отсъстваха. Ким се зарадва да ме види – толкова много се зарадва, че ако не бях напълно заслепен и замаян от моята мисия в името на любовта, щях да бъда принуден да призная, че нещо сериозно не е наред. След като един час под грижите на Кийт бе достатъчен за хоспитализация на Мармадюк Клинч, какво да кажем за Ким Талънт? В късометражните научнопопулярни филми виждаме как крокодилът посяга към малкото си с челюсти. Боим се от най-лошото, ала макар и остри като бръснач, зъбите се оказват достатъчно деликатни да подхванат новородената плът нежно, както котката захапва котенцето. От друга страна, влечугите обичайно не се грижат за поколението си. И когато татко се ядоса, големите челюсти щракват с други цели... Ким се разплака, като се сбогувах с нея. Плачеше, като излязох от стаята. Изглежда, много ме обича. И преди съм бил обичан, но никой никога не е плакал, когато съм излизал от стаята. Колкото и да не е за вярване, Миси плачеше, когато излизах от апартамента. Аз също. Преди да си тръгна, написах бележка на Кийт и му я оставих заедно с петдесет лири за пропуснатия урок по дартс на кухненската маса до месечното издание „Дартс“ за октомври, та да не остане незабелязана.
Господи, да бях шофирал сам до летището. Въпросът е: как да шофирам на връщане? А на Марк Аспри ще му е нужна колата му.
– Дали мога да те помоля, Никола – казах по телефона, – да бъдеш разумна и да сведеш активността си до минимум, докато ме няма?
Тя ядеше нещо.
– Какво те води натам? – попита.
– Любовта.
– Оо. Колко жалко. Замислила съм силни ходове. Ще изпуснеш секси моменти.
– Никола, не го прави.
Тя преглътна. После каза:
– Имаш късмет. Всъщност казах на Гай, че заминавам за няколко дни. В моя манастир.
– Къде?
– Много сладко звучи, нали? Място с няколко монаси и монахини, където да поразмишлявам в непокварена среда.
– Това е добре. Благодарен съм ти. Защо отлагаш?
– Нямам избор. Така че не се тревожи. Разполагаш с няколко дни гратисен период.
– Какво се случи?
– Познай... О, хайде де. Онова явление, което не мога да контролирам.
– Не се сещам, предавам се.
Тя въздъхна и поясни:
– Месечното проклятие.
Нафукан индиец току-що ме смъмри, задето изобщо очаквах таксито да се появи в обозримо бъдеще. Явно ме помисли за някаква реликва от миналото. Нещата не стоят така вече, изрече поучително. Но ще видел какво може да се направи. Ще си взема бележника, разбира се. А романа ще го оставя. Спретнато подреден на купчинка. От много страници. Дали не ми се иска Марк Аспри да го прочете? Май че да. Но бележника ще си го взема: при всичкото това чакане, което ми предстои, вероятно ще имам много какво да кажа. Дали Америка ще е променена? Не. Америка няма как да е измъдрила нови идеи и нови съмнения относно себе си. Не и тя. Но може да напиша нещо ново, основано на собствени преживявания, някаква смислена (и годна за публикуване) медитация в размер на осем до десет хиляди думи на тема как Америка е започнала да изпълнява...
О, това е върховно. Отвън пред къщата – какъв приятел само! – Кийт току-що спря с кралскосиния си кавалиър. Изправям се. Отново сядам: отново онази сковаваща неохота в хълбоците, в слабините, където би трябвало да се помещава любовта... И така, какви действия предписва етикетът в такава ситуация? Той слиза от колата и предпазливо оглежда улицата. Махвам му. Вирва дебелия си крив палец. Облечен е в мрежеста фланелка и впити панталони в пастелен цвят, но на капака многозначително се мъдри шофьорската му фуражка. Лъска хромираните части с гюдерия. Ако вземе, че ми отвори задната врата, ще трябва да се разделя с още петдесет лири.