Той отиде и следващата вечер веднага след като приключи в офиса да смени Хоуп, а тя смъкна хирургическата маска от лицето си само колкото да го осведоми, че по гърдите на Мармадюк е избила екзема и със скорост, почти видима за просто око, се разпространява към шията и лицето му. Предизвикателно отметна чаршафа. Гай се втренчи с почуда в нашареното дете.
Още по-странно и плашещо бе, че Мармадюк лежеше съвършено неподвижен и тих. При предишни постъпвания в болницата, когато Гай бе пристигал с цветя, банани, играчки, плюшени животинчета и чантата си с принадлежности за преспиване, Мармадюк се бе изтръгвал от дълбините на своята слабост и дезориентация, за да нанесе някой морен удар по ухото на баща си. А този път дори не го наплю. Не му се озъби дори! Зачервените му по ръбовете очи се взираха с объркване и молба. Когато детето страдаше така, сякаш самият Гай или неговият умален дух се луташе отчаян и изгубен в алтернативен свят. При вида му сега бащата усети познатия смесен порив за плач и повръщане. На втория импулс успя да устои. Но тогава Хоуп заплака и Гай също се разплака. Прегърнаха се. И заедно много предпазливо прегърнаха детето.
През тази нощ Гай много мисли за Никола, но неохотно и без удоволствие. Изми настървено зъбите си, за да прогони от устата си спомена за устните ѝ. Докато лежеше на походното легло в задушния бокс и на всеки няколко минути скачаше да провери червения обрив, изпъстрил Мармадюк в упоения му сън, на Гай му се мяркаше лицето ѝ в микроинфарктни мигове на смут и самоомраза. Онзи откраднат час; Кийт с неговите цигари; ако Хоуп узнаеше, гневът ѝ щеше да е справедлив и безграничен. Връзката между непозволената целувка и страданията на детето беше може би също тъй неосезаема като дима след краткото дежурство на Кийт, но за него беше категорична. Тя беше жената, която целуна мъжа, който помоли приятел, който изпуши онези цигари, да пази детето в къщата, която Хоуп построи... По-добре да си измия ръцете от всичко. Ще го понеса. Няма да ме убие. Ще ѝ дам парите и с това ще приключа. Обещанието, изричано непрестанно, звучеше като аскетично себеотричане и му носеше успокоение. Към четири часа прекара ръка върху челото на Мармадюк за последно и потъна в сън малко преди в стаята да влезе първата сестра.
На сутринта Мармадюк изглеждаше стъписващо и звучеше, сякаш... Ако човек затвореше очи, би си представил двама дървосекачи, наведени над дръжките на двоен трион и търпеливо повалящи някакъв истински горски титан. И все пак лекарите единодушно обявиха, че детето се стабилизира. Мехурчетата по кожата му например бяха започнали да сълзят. Гай се взираше в окървавената възглавница и не можеше да си въобрази, че дори дете би се съвзело от нещо такова. Ала Мармадюк щеше да се съвземе. И Гай щеше да се съвземе. Всъщност, за свой срам той знаеше, че оздравяването е предстоящо, защото лицето на Никола се беше върнало и вече не беше полуизвърнато; бе открито, развълнувано, безкрайно невинно. След като, така или иначе, вече беше в болница, Гай почувства вътрешен подтик да поразпита наоколо и да намери някой, който би могъл по хирургически път да отстрани това лице (този образ, подобен на отпечатъка, оставащ след взиране в слънцето, ала никога неизбледняващ). От друга страна, лекарската намеса не бе помогнала на семейство Макбет, нямаше да подейства и при него. В десет и половина пристигна Хоуп заедно с Финикс, Мелба и оборотната бавачка, а Гай излезе, за да се обади в офиса. Свърза се с Ричард, който го осведоми, че може да иде за парите по обед. Върна се тъкмо когато лекарят, местният експерт по астма, си тръгваше.
– Какво каза той? – попита Гай.
– Той ли? – отвърна Хоуп. – Не знам. Било отчасти алергенно, отчасти реактивно.
– Когато той се пооправи – каза Гай, докато си мислеше: ще се срещна с нея не много далеч, може би при метростанцията, – ще заминем от Лондон.
– О, нима? И къде, Гай. На Луната? Не си ли чувал, че навред е истински клозет?
– Е, ще видим.
– Можеш да си тръгваш вече.
Но той поседя още малко като добър баща да бди над детето. Боже мой, мислеше си Гай, той изглежда като Йо, разтопената луна на Юпитер, покрита с ледена лава от студени вулкани. Вулканите на Йо, предизвикани от серен диоксид, кипящ при много градуси под нулата в контакт със сяра... В този момент Хоуп разкопча блузата си, оголи гърда и я предложи на момченцето за утеха. Разбира се, че Йо е свързана с майката планета посредством един вид пъпна връв. „Поточна тръба“, по която постъпва електрическа енергия. Десет милиона ампера.
По-късно се наведе да целуне Мармадюк по устните (единственото върху лицето му, непоразено от инфекцията), детето потрепна и пусна определено гадничка усмивка. Доста немощна по неговите стандарти. Ала Гай бе зарадван и насърчен, че синът му е способен дори на тази слаба гримаса. Беше привързан с пластмасови белезници, за да не се чеше.