На километър и половина в западна посока Кийт Талънт запали цигара от фаса на предишната, след което го пусна в празна кутийка от бира. По този начин пренебрегна едновременно поставените наблизо ониксова запалка и позлатен бронзов пепелник – две неотдавнашни придобивки. Посегна да извади нова кутийка бира и се замота с еластичната лента на опаковката от шест бройки. Изруга. Закашля се. Надигна се в леглото. Оригна се.
Нещата стояха зле. Беше чул следното по телефона: „Кийт? Ашли е. Ще се наложи да те нараня, мой човек. Ясно ли е? Ще пострадаш“. На Кийт Талънт, който познаваше нараняването и от двете позиции – на нараняващ и наранен, – му беше ясно. „Ясно ми е“, отговори. Това, че щяха да му счупят пръста, беше едно на ръка, но щяха още да го наритат и да го заврат, изпаднал в безсъзнание, с главата надолу в някой контейнер за боклук.
Бездруго бирниците щяха да се появят всеки момент. Обикновено пращаха двама дебелаци с рижави бради, които промърморваха, че не искат проблеми. Всичките ти притежания се оценяваха. И тогава наистина осъзнаваш колко малко струваш. В момента Кийт се чувстваше като монета (дори вкуса ѝ усещаше в устата си) – крива и зацапана, с ниска деноминация. След три вечери предстоеше мачът за четвъртфиналите на турнира по дартс.
– Спонсорство в национален мащаб – избъбри Кийт.
Заразглежда със зяпнала уста средния пръст на дясната си ръка. Престижни награди. А от онази лъжлива крава никаква помощ. Нима така щеше да приключи мечтата му с дартс и балонът щеше да се спука?
Истината беше, че освен обичайните си неволи Кийт страдаше от остатъчни ефекти на насилствено престъпление.
Цялата история си беше един фарс от самото начало. Никога не работи с цветнокожите братя, каза си Кийт. Не че влагаше расов предразсъдък в това. Само здрав разум. Кийт не беше подвластен на предразсъдъци. Имаше много приятели чужденци и хранеше убеждението, че е нормално хората да са различни, та светът да е шарен. Той харесваше всякакви мъже, както харесваше и всякакви жени без оглед на цвят и вероизповедание.
Планът им беше измамно прост. Лилет, бейбимамата на Телониъс, работеше като чистачка, но никъде не се задържаше дълго. Щом в някое домакинство решаваха, че могат да ѝ поверят ключ за входната врата, тя на свой ред го поверяваше на Телониъс (който му вадеше дубликат) и на следващия ден напускаше. Без отлагане онзи се отбиваше в малките часове на нощта... Телониъс май се засегна от небрежното подхвърляне на Кийт, че ченгетата скоро ще съберат две и две.
– Ченгетата нищо не вдяват – отсече той. – Това ще е голям удар. Добра печалба ще падне.
– Бинго – отвърна Кийт.
Както беше по план, Кийт се появи в „Голгота“ малко след девет. Според плана Телониъс вече беше там. Твърде нетипично и малко обезсърчително, приятелят му беше пиян.
– Ще има много дивео... девио... – Мъчеше се да каже „видео“. Мина още доста време, преди да изговори „дигитално“.
Навън Телониъс с трепереща ръка представи новата си кола – тантурест червеникавокафяв мини купър с подсилен двигател, изработени по поръчка хромирани елементи, въртящи се халогенни фарове и затъмнени стъкла. Никак не е дискретна, помисли си Кийт, като се навеждаше да се качи в нея.
– Тук няма да натоварим много бройки дигитално видео, брат – промърмори Кийт, доволен поне, че спестява на своя кавалиър подобна мисия. – Какво стана с беемвето?
– Наложи се да се откажа от него.
Кийт кимна. Така ставаше обикновено. Телониъс беше вложил всичко до последната петарка от най-скорошното си начинание в покупката на беемвето. Взел го беше от мошеник. Няколко дни по-късно се озова без средства да купи и литър бензин за колата, камо ли да осигури ремонтите и резервните части (включително нов двигател), за които беемвето направо плачеше. Така че го беше продал обратно на мошеника на сериозна загуба. И какво стори с парите, които му останаха? Купи тая биеща на очи таратайка плюс ново кожено палто. Новото кожено палто вече се бе омазало в багажника на мини купъра, а Телониъс нямаше пари да го даде на химическо чистене. Такива ми ти.
– Петнайсет минути – бъбреше успано чернокожият – и ще сме обратно в „Черния кръст“ като богати хора. Мамицата му!
– Какво?
В колата нямаше бензин.
Никой от тях нямаше пари.