Тези образи без съмнение щяха да са за Кийт.
– Боже мой, но какво правиш? – попитах я.
– О, приятно е да се поразтъпчеш наоколо. И кой го казва само? Ами ти и налудничавата ти екскурзия?
Направих жест с длан насреща ѝ да я спра.
– Любовният ти поход... Прощавай. Много ли си тъжен?
– Ще оживея – отвърнах. Не беше най-подходящият избор на думи. – Не било писано.
Никола се усмихна и кимна. Седеше насреща ми, сгушена в плетеното кресло. Беше някъде два часът през нощта. Когато тя говореше, виждаше се тъмата в устата ѝ.
– Изгубил си кураж – заключи.
– Чуй, не всички сме кукловоди като теб. А дори и на теб ти трябва разнообразяване на пиеската. Нужни са ти инциденти, съвпадения. По една случайност знам за малък инцидент, който ще ти помогне да ускориш нещата с Гай.
– Истина е, нужен ми е реалният живот. Трябва ми класово разделение, ядрени оръжия, слънчево затъмнение.
– Трябва ти Кризата.
Тя отпи от червеното вино и запали нова цигара. Парченце тютюн се залепи на горната ѝ устна и тя го отстрани с език. Енергично разроши коса с ръка, после огледа намръщено ноктите си. Да, определено беше свалила гарда тази вечер. Аз съм единственият, който я вижда такава. Тя ми позволява. Харесва ме. Голям хит съм сред неподходящите мацки: Лизибу, Ким, Инкарнасион.
– Никола, както обикновено съм разтревожен за теб. И, както обикновено, по особен начин. Безпокоя се как ще кажат, че си въплъщение на мъжката фантазия.
– Ами аз съм точно това. Такава съм от петнайсет години. Това направо може да изтощи едно момиче.
– Но те не го знаят.
– Съжалявам, буквално съм такава. Трябва да ме видиш в леглото. Изпълнявам всички номера, за които мъжете четат в порнографски списания и книги.
– Никола.
– Така че ще те помислят за сладострастник с мръсно подсъзнание. Какво ти пука? Вече няма да си тук.
– Нито пък ти. Но ти си трудна за категоризиране дори в сферата на мъжката фантазия. Може би си смесица от жанрове. Мутант – добавих. (О, как ги обичам тези типологии.) – Не си Секси котенце, твърде пресметлива си за това. По-скоро си Креватна артистка. И Мата Хари. И Вамп. И Трошачка на топки. В крайна сметка обаче бих те определил като Фатална жена. Харесва ми, звучи екзотично.
– Никаква Фатална жена не съм. Фаталните жени вървят без пари, сравнени с мен.
– А каква си тогава?
– Господи, ама ти наистина не схващаш.
Изчаках.
– Аз съм Жертва на убийство.
Продължихме да си приказваме. Това го умеем. В три през нощта по лондонските улици насилието е близко и неизчерпаемо. Дори смъртта е близка. Но нищо от това не може да докосне Никола и мен. Ясно му е и не ни закача. Ние вече сме мъртъвци.
Моят любовен поход стори нещо с мен. „Хийтроу“ стори нещо с мен. Досега чувствам как изкуствена кожа изгаря бузата ми. Какво се случва, когато мислите за любов си пробиват път навън и просто се сблъскват с изкуствена материя?
Имал съм немалко лоши преживявания на летище. Бил съм навсякъде и още отдавна престанах да извличам кой знае какво удоволствие от планетата. Всъщност аз съм онова скапано явление: гражданин на света. Сблъсквал съм се с всякакви невъзможни ситуации в Делхи, Сау Паулу, Пекин. Но изчакваш, а земното кълбо се завърта и внезапно се появява пролука, която пасва на формата ти. „Хийтроу“ не предоставяше подобно гориво за оптимизъм, нито дори за стоицизъм. Самият Зенон мигом би изпаднал в отчаяние. Опашки, безкрайни опашки, прескачани от най-обезумелите и нуждаещите се. Прекалено много вещи. Прекалено много хора, които искат до един да направят едно и също...
А сега дойдоха и сънищата. Нещо се случи с мен. Падах презглава надолу и още надолу.
Сънищата се появиха точно по график, както беше предупредил доктор Слизард. А след като сънищата вече са тук, възможно ли е болката да е много далеч?
Винаги съм мислил, че мога да изтърпя всичко, което сънищата ще ми поднесат: просто щях да ги проспя и да си набавя така нужния отдих. Ала тези сънища са различни, както предсказа доктор Слизард. След като Инкарнасион е била тук, леглото е разбухнато и идеално оформено и аз с доверие се отпускам в гордо изпънатите му чаршафи, в пухкавото му лоно. Ала в повечето вечери ме чака разбъркано и готово за мен – съблеченото същество, пропълзяващо на колене и длани.
Според предвижданията на Слизард сънищата не се поддават на възстановяване от паметта или поне още не, а това напълно ме устройва. Имам впечатлението, че те се занимават с много голямото и много малкото – с непоносимо голямото и непоносимо малкото. Но не мога да си ги спомня и съм доволен от това. Освен че са зла участ за мен, тези сънища се оказват зла участ и за Лизибу. Винаги си бях представял – поне абстрактно – колко божествено би било да се събуждам до нея, до медения аромат на това създание със съвършено здраве (слънцето приятно осветява тази сценка: по гърба ѝ личат топли бразди от притисканата към него разпиляна коса; и тогава тя се обръща). Вече не. Никога повече няма да се събудя до никого. Не мога да допусна Лизибу да се събужда до мен, една изпита нула, белязана от смъртта. Усещам непроспаните часове и незапомнени сънища да се редят на талази над главата ми.