Какво правех? Цялата тази история, този любовен поход, идеята за него – те бяха от друг свят. Забравѝ. Върни се обратно. Върни се да претворяваш в изкуство смъртта и омразата, да играеш хазарт с тях, няма защо да ходиш да се сражаваш за любовта в някаква нереална война...
Глава 14. Игра на щипане
Ако можехме да преминем през силовото ѝ поле (а това не изглежда възможно, тъй като красивите и безумните са заобиколени с най-мощното силово поле), щяхме да знаем, че изпитва болки в стомашната стена, потискаща тежест, че от време на време има пристъпи на гадене, сякаш пасажи от сьомга плуват нагоре срещу течението. Но ето я героинята, Никола Сикс, задава се по улицата, по Голборн Роуд, и пръска поток от светлина сред колебливата суматоха наоколо. Не че улицата бе лишена от цвят и своеобразие в този ден: осветена от ниското слънце и засипвана със златист прах, тя изглеждаше измъчвана от болка и дискомфорт. Ала Никола внесе човешка светлина в нея въпреки семплото ѝ делово облекло: черна пола от рипсено кадифе, прилепнала черна кашмирена жилетка и бяла блуза със синя панделка, вързана като папийонка, с пригладена назад коса (по-рано пред огледалото бе поставила акцента върху веждите). Получаваше погледи от желания вид. Жените вирваха глави нащрек при вида ѝ; мъжете пък свеждаха своите, след като я стрелнеха с очи. Чу се само един вик в дисонанс от задната седалка на пикап: „Мис Свят! Мис Свят!“. Всички останали сякаш се движеха косо и по диагонал, само Никола крачеше право напред.
Преддверието към Уиндзор Хаус мигом потуши всичката ѝ светлина. Никола забави крачка за миг, после продължи да върви; използваше един отработен номер: внушаваше си наум, че не е тук. Наклонената бетонна площадка светеше под ниското слънце и излъчваше остър лъх на урина. Дори не приближи асансьорите, изпотрошени и неработещи вероятно от двайсет години. Вдигна поглед към каменното стълбище и изпита чувството, че е под тоалетна, тежаща десет хиляди тона.
– Да ти пазя ли колата? – подметна минаващ четиригодишен малчуган.
– Нямам кола.
– Пукни, кучко.
Качваше се покрай разните обитатели на тоалетната – ученици, които не бяха в училище, безработни мъже и жени, млади и стари с оцъклени погледи. Държането ѝ бе авторитетно и непоколебимо, знаеше, че им изглежда като правителствен чиновник. Не изпитваше страх. Каза си, че и гола да изкачваше това стълбище с боси стъпала, опиращи се във влажния камък, пак нямаше да се бои. Това беше един от съществените нови елементи: със страха беше приключено. Спря на десетия етаж и изпуши цигара до половината, докато наблюдаваше един стар жител на тоалетната да се мъчи да отвори изкривена кутийка с бира.
Като всички други Никола знаеше, че общинските апартаменти са скандално малки. В дръзка реакция на една предишна криза бе взето решение да се удвои броят на общинските жилища. И не че построиха нови. Просто разполовиха старите. Докато вървеше по рампата на петнайсетия етаж, открита за лъчите на ниското слънце, Никола нямаше как да не забележи, че входните врати се различаваха по цвят – убито зелено се редуваше с по-неотдавнашно оранжево, но още по-олющено. Външните врати също така бяха нелепо близко разположени една до друга.
Тя се спря. Звънецът издаде колеблив звук.
Никола беше убедена, че е възприела убедително поведение, особено през първите две или три минути сред бурята и паниката на първите впечатления. Като начало влизането ѝ в кухнята причини калейдоскопични маневри, цяла верига от пренареждане вследствие на попадането на още един човек в помещението. Шеметът утихна до клаустрофобия, причиняваща потене под мишниците и опасения от топлинна смърт. Очите ѝ разсеяно потърсиха някаква форма на живот. На миниатюрния хладилник имаше пластмасова саксия. В нея растеше нещо като крив корнишон и очевидно вирееше добре, издигаше се директно от пръстта под невъзможен ъгъл. Тогава ѝ се наложи да погледне болезнено бледото и разстроено лице на майката, удивителното дете на пода (с невероятно интелигентни очи и бдителна физиономия), дезориентираното куче. Боже, дори кучето изглеждаше декласирано. Дори то не заслужаваше да живее в подобни условия. В съседния апартамент мъж и жена водеха безконечна караница, вече напълно изтощени. Стаята беше изпълнена с наслоен цигарен дим. Никола стисна бедра, за да почувства качествената коприна между краката си. Не беше се озовавала в толкова малко помещение от петгодишната си възраст.