Все още скрит от поглед, Кийт нямаше как да остане незабелязан. Вярно, че беше в другия край на апартамента, но практически беше на няколко крачки разстояние. Никола чу как отвори кутийката си с бира, как щрака запалката си и я ругае, как шумно засмуква цигарата. От всичките му звуци струеше враждебност. Време беше да го изкара на показ. Крайно време, защото мястото бе нетърпимо дори за експерт като нея. А разговорът беше двустранно мъчение. Тя каза:
– Нямате никакви пари, нали така? Подлагате ли дъщеря си на тормоз, госпожо Талънт?
– Олеле!
И тогава Кийт се появи, изглеждаше огромен в маломерната кухничка. Иначе не беше много едър, но тук беше грамаден. Очите им се срещнаха и изпод кафеникавия халат бликна червенина от срам, или от гняв, или от двете заедно.
– Съжалявам – с известна надменност изрече Никола, – но ми се струва, че самоомразата малко или много е натрапена при подобни условия на живот. Без самоомраза човек не би издържал и пет минути.
– Хей – изръмжа Кийт. – Не се бъркай в това, мамка му.
Кат се обърна бавно към мъжа си, сякаш беше лекар чудотворец, сякаш беше възвишен божи служител. После отново насочи поглед към Никола.
– Що за грижи може да получи човек от ведомство? И от някоя като вас, която си упражнява хобито или каквото там правите? Напуснете.
– Ха така, кажи ѝ го, Кат – рече спокойно Кийт.
– Махай се, гадна вещице. Проклетия такава.
– Както казах вече – заяви Никола, овладяла се, и погледна към присмехулното лице на Кийт само на сантиметри от нейното, – тук ни повече, ни по-малко става въпрос за пари.
И тя излезе отвън на рампата. Силно блъсната отвътре, вратата издаде жално скърцане и после се затвори почти безшумно.
Никола усети, че се задъхва, и жадно пое няколко големи глътки въздух. Сега трябваше да се прибере и да се подготви за посещението на Кийт. От кукленския дом до слуха ѝ достигнаха гласове.
– Беше изтъкана от злоба.
– Никой не може да те пипне, момиче. Ти си си ти. Никога не го забравяй. Ти си си ти.
И така, когато той позвъни на домофона ѝ и после запъхтяно изкачи последния етаж, Никола беше готова за тази среща на високо равнище, готова да използва в своя полза цялата тази събудена енергия. Тя беше упражнила насилие спрямо Кийт, но не искаше да бъде упражнявано такова над нея, още не. Нужно ѝ бе въпросното насилие да бъде насилствено стопирано. И имаше всичко необходимо за това: парите вече бяха нейно притежание. Дори най-наивният глупак би си дал сметка, че предстои смяна на курса в сексуално отношение. С такива мисли наум Никола вдиша дълбоко и обгърна тялото си с ръце – беше настръхнала, дори гърдите ѝ бяха настръхнали. С любов нищо нямаше да постигне. (Кийт не беше този тип.) Сексът сам по себе си също щеше да е безполезен. Дори и сексът на Никола, стъписващ и нея самата със своята мощ.
Кийт влезе. Никола стоеше до масата в приглушената светлина на стаята и броеше пари на кривнатата под ъгъл лампа. С разпусната коса, с една трета разголени гърди и никаква усмивка на лицето си с делово изражение, тя се надяваше да уподобява съдържателка на публичен дом от Монако след тежка седмица – поне каквито ги бе виждала по телевизията. Свали тъмните си очила и погледите им се срещнаха. Силовите им полета безмълвно се докоснаха. И той заговори.
Неговият дом бе негова тайна. Никой никога не бе стъпвал там преди. О, беше имало натрапници под формата на данъчни, съдия-изпълнители, полицаи, електротехници мошеници и некадърни водопроводчици, а също и истински социални работници и надзорници. Но никой от неговите познати. Там бяха само кучето, жената и детето – вътрешните. Те също бяха тайна. Домът му бе неговата срамна малка тайна. А сега тайната беше извадена на показ.
– Едно време – изрече внимателно Никола – жена ти трябва да е била прелестна.
– Не биваше да го правиш, Ник.
– А момиченцето е направо божествено. Как каза, че е името на кучето?
– Не биваше да правиш това, по дяволите.
– Такова благородно животно. Кийт, разбирам те. Не си искал да знам, че живееш като прасе в кочина.
– Това е толкова... толкова нередно!
Тя беше приготвила бутилка уиски и две чаши. Напълни една от чашите с може би двеста грама чист алкохол. Отпи две глътки, заобиколи масата и го доближи.
– Пийни това.
Той също отпи две глътки.
Никола можеше да бъде по-висока от Кийт, когато си го наумеше. Във всеки случай сега беше по-висока от него с нейните десетсантиметрови токове. С изпънати крака, облегна ръце върху масата, захлупи глава и промърмори: