Докато Гай притичваше и заобикаляше или прескачаше локвите към Портобело Роуд, зърна под улична лампа позната фигура, олюляваща се като пияница. Кийт. И всъщност не се олюляваше. Той танцуваше и се смееше. И кашляше.
– Кийт?
– Здрасти!
– Боже мой, какво правиш?
Кийт се облегна на стълба на лампата и вдигна нагоре глава. Държеше зелен плик, който притискаше към тялото си с кръстосани ръце.
– О, брат – рече той. – Ти ми кажи. Какво става всъщност? Защото аз не го схващам.
– Ела да влезем, виж на какво приличаме.
– Направо не го разбирам.
– Кое?
– Живота.
Доматеночервен ягуар зави иззад ъгъла и спря рязко до уличния стълб.
– Ето че дойде лятото.
Задната врата се отвори и от тъмната вътрешност на колата се чу глас:
– Качвай се в колата, Кийт.
– Здрасти, момчета.
– Качи се в шибаната кола, Кийт.
Гай се изпъна в цял ръст. Кийт вдигна ръка, от която капеше вода.
– Няма страшно – подхвърли той. – Всичко е наред. Само се закачат. Ще пийнем. Но не тук. В „Голгота“. Аз ще... – Една ръка се подаде и Кийт внезапно се тръшна на задната седалка. – Десет минути. Ооох!
Той викна още нещо и понесе нов удар, но Гай нито чу, нито видя какво става през шумната дъждовна завеса.
За да влезе в „Голгота“, трябваше отново да плати солидна сума за членство, защото не си носеше картончето с името и по никой начин не можа да се разбере с портиера, който се взираше безмълвно в него. С известна неохота си поръча „порно“ (в контекста на „Голгота“ Кийт се мръщеше на всякакви други питиета) и запази маса до игралните автомати на известно разстояние от оркестъра. Докато го правеше, се дивеше на това ново качество у себе си: кураж. Гай дори не се огледа наоколо да потърси друго бяло лице. По някаква причина материалният свят му изглеждаше все по-маловажен. Обясни си го като последица или страничен ефект от времето, в което живееше: потъналите под вода улици, пълните с боклуци метални мрежи около фиданките; нейните размахани голи крака и сапуненият мехур в центъра на всичко... Кийт влезе, вирнал огънатия си палец, после се скри и отново се появи, понесъл чаша и неотворена бутилка „порно“ – литрова бутилка при това.
– Добре ли си?
Ухиленото лице на Кийт беше зачервено и подуто, а едно от ушите му – смущаващо алено. Ивица кръв в косата му беше имала време да засъхне и после отново да се разтече под дъжда. Не спираше да поглежда средния пръст на дясната си ръка, сякаш носеше пръстен на него, а такъв нямаше.
– А, пълни глупости. Те са златни момчета всъщност. Било каквото било, тури му пепел.
От дрехите му се вдигаше пара. От тези на Гай също. В „Голгота“ всички пушеха, нищо чудно, че и дрехите димяха. Така ставаше при среща на вода с топлина; а дъждът, падащ над Лондон, вече изпускаше дим по свои си причини.
След няколко бързи чашки Кийт обяви:
– Довечера съм решил да се почерпя. С Деби Кенсит. Деби е специална за мен. Разбираш ли ме какво ти казвам? Още не е напълно съзряла. Чиста е. Естествена любов. Не като при някои. Нищо мръсно няма там.
– Мръсно ли?
– Ами да. Разните там извращения, виждал си ги...
Гай почеса чело.
– Отдавна не съм.
– Не те разбирам, Гай Клинч. Ама никак. Знаеш ли какво ми каза тя онзи ден? Рече ми: „Кийт, няма нещо, което не бих сторила, ако се озова под завивките с такъв мъж“. И това си е.
Гай се взираше в него объркано и с недоверие.
– Я почакай... казала ти е...
– Или нещо в този смисъл – побърза да добави Кийт. – Стой сега, не бързай да се стряскаш. Много ясно, че не ми го каза с тези думи.
– А какво каза в действителност?
– Абе нещо като стихотворение беше – отвърна Кийт с неподправена погнуса. – Боже мой, мога ли да помня такива неща? Аз съм един невеж боклук, нали така? Хайде, кажи, че съм невеж боклук.
– Не си.
– А, не, това няма да го търпя. Идвам тук да се отпусна, да пийна едно-две. Опитвам се да събера двама души в този свят.
– Кийт.
– Очаквах нещо повече от теб, Гай. Разочарован съм, мой човек. Много разочарован.
– Кийт, не е каквото си мислиш. Моля те да ме извиниш.
– Е, хубаво тогава. Но повярвай, и аз не съм имал наум да обидя нея.
– Разбира се, че не, Кийт.
– Всичко е наред тогава. Ха наздраве... Защото ние с теб сме си...
На Гай изведнъж му се стори, че Кийт е на път да се разплаче. Много бързо ги гаврътваше тия чашки с порно. Нещо подсказваше на Гай, че на хоризонта се задава признание в любов.