– Иска ли ти се да полудуваш?
Аз? Да лудувам? Не е ли чувала тя, че броят на упражняващите такава дейност драстично спада, макар че по неин личен опит сигурно не е било така. Динк Хеклър например вероятно надлежно е полудувал с нея. Но с мен подобни щуротии не вървят. Аз съм дете на своето време.
В дните на бурната си младост бях голям палавник. Но вече не е така.
Срещнах я преди единайсет години. Изпълваше ни чувство за сигурност. Нещо повече, вярвахме, че всичко е предрешено. То си и беше предрешено.
Сега тя не иска да говори с мен. Името ми в „Хорниг Ултрасон“ е равнозначно на ругатня. Не се чувствам много добре и отгоре на това нямам никакви пари.
Установявам, че неволно съм се отдал на вулгарни мечтания за продаване на филмови права.
Поне дузина нашумели актриси биха убили за ролята на Никола Сикс. Сещам се за няколко много стабилни и продаваеми актьори, които биха се справили добре с Гай Клинч (онези, които играят героите на Ивлин Уо: кротки, не наясно със света, излишно красиви). Колкото до Кийт, там се иска експерт по превъплъщаването, енергичен педант, който би живял две-три години като дегенерат в подготовка за ролята.
Единствената трудност е Мармадюк. Както винаги той създава максимални трудности.
Може пък вместо дете звезда да се използва робот или компютърна анимация. Удивително е какво може да се постигне днес.
Или пък в тези сбъркани времена и нрави, защо не джудже с детинско излъчване, което да носи памперс и маска на бебе?
Всичко върви в грешна посока. Старите се мъчат да са млади, както са го правили винаги, както го правим всички, тъй като младостта е моделът. Ала сега младите се мъчат да са стари и какво ни говори това? С бели кичури, мъртвешки бледи лица, с немощна походка и жестове, вещерски грим, патерици, шини на врата, ортопедични обувки.
И друго извращение. Гаврят се с външността на децата си. Правят им кошмарни прически, боядисват им косите, пръскат ги с лак. Онзи ден в парка видях дете с пиърсинг и друго с татуировка. В колички возят малчуганчета с перуки, с очила, със зъбни шини играчки.
Вече знам, че Британската империя не е в някогашната си форма. Но човек няма как да не се зачуди: как ще изглеждат децата на тези деца?
С Лизибу отиваме в новия млечен бар на Кензингтън Парк Роуд. Настоява, че тя ще черпи. Заведението се казва „Шишко“, което намирам неподходящо и вредно за бизнеса. По път Лизибу ще хапне сладолед, или горещ брецел, или половинметров хотдог. След като сме вече в „Шишко“, ще нападне млечните шейкове, най-вероятно ще избере бананов или „фъдж сънди“. И по време на всичката тази консумация ще очертае перспективите си на доживотна стара мома.
Този следобед парченце шоколад се е залепило за носа ѝ. Все си мислех, че в някакъв момент ще го види или усети. Но тя не го забеляза. А аз твърде дълго си мълчах. Изпитах голямо облекчение, когато се извини, за да отиде до тоалетната. Когато се надигна от стола, видях, че ципът на полата ѝ се е поразпорил от напрежение. След пет минути тя се върна все така с петното от шоколад на носа си.
– Миличка – казах, – имаш петно от шоколад на носа си.
Тя ужасно се сконфузи.
– Откога е там? – попита задавено и извади пудриерата си.
– От доста време. От когато яде еклера.
– Но защо не ми каза?
– И аз не знам. Извинявай.
Защото, ако ѝ го бях казал веднага, това щеше да е един вид намек за интимност. Защото ме устройва тя да изглежда нелепо. Защото нямах представа, че е престанала да се поглежда в огледалото.
Те и двете привличат погледите, тези момичета, на които съм опекун. На Лизибу денем. На Никола нощем. И двете са въплъщение на нещо, каквото и да е то, което мъжете имат потребност да гледат.
А какво е всъщност? Едно от многото послания, излъчвани от Лизибу, е свързано с бебета. Казва: накарай ме да наедрея. Вече съм едра, но ти ме накарай да наедрея още. Дай им сериозна задача на тези гърди. Ако ти си точният, ще получиш всичко мое.
Интересното е, че външността на Никола изключва всякакъв намек за бебета. Единственото, което тя има да каже по темата, е: Надеждни контрацептиви. Нямам никакво намерение да си съсипя фигурата и да ставам посред нощ. Връзката ни трябва да е нещо специално, уникално, непорочно.