– Да.
– С какво?
– С целуване, предполагам.
– Ами добре, давай.
Двайсет минути по-късно Гай прошепна:
– Това е божествено. Но дали не би си разтворила устата мъничко?
– Ужасно съжалявам.
– Няма нищо – отвърна той. – Или поне не я стискай така плътно.
Долу на улицата Кийт седеше отпуснат в своя кавалиър и слушаше запис на мач по дартс на откраднатия „Блаупункт“. Нещо много се бавят тия двамата, мислеше си. Хвърли многострадален поглед към фолксвагена на Гай отсреща на улицата, спрян на паркинг с брояч. Рече си, че няма да е бог знае колко неприлично, ако неговият кавалиър заемеше мястото, когато Гай си тръгнеше. Оставеше ли колата тук, щеше да получи фиш с глоба. Или щяха да ѝ поставят скоби. Копелетата недни...
Каква разлика носи понякога един ден. В някои отношения на Кийт му беше трудно да осмисли голямата промяна, която го бе сполетяла в разстояние само на двайсет и четири часа. Облегна се назад. Залязващото слънце го топлеше. Припомни си как обладан от гняв и ужас бе изкачвал стълбите ѝ с желание да я убие. Можех да ѝ дам урок. Казано направо, като нищо можех да я фрасна. В блажения си махмурлук той изпръхтя (и се прокашля), след което поклати глава с непукистка усмивка. Влиза в дневната ѝ, а тя е затъмнена. Като датски секс клуб. Не, не датски. Ъъ... арабски. Със свещи и паравани. Тя е с приказна черна рокля. Няма начин да не е с някоя изискана дреха и безпременно скъпа. Непременно. Колкото до тялото под нея – шапка му сваляше по всички параграфи. А и онези пачки пари на масичката. Абе, телевизия, и толкоз.
„Не биваше да го правиш, Ник!“
„Кийт, аз разбирам. Не си искал да знам, че живееш като...“
Рязко отвори очи и ги потърка с кокалчета като дете. И после, след като казва нещо толкова... толкова нередно, взема и променя целия ми живот. Магия. Защото тя ме разбира. Единствената е, която ме разбира. За моя дартс... Кийт подсмръкна и избърса сълзите си с махагонов на цвят нокът. Не се срамуваше да го признае... Сега му предстоеше съвършено нов живот. Умът на Кийт се отплесна: последната стреличка се забива на място (финалът трябваше да е попадение в центъра, на всяка цена) и Кийт се обръща, за да прегърне спортсменски победения си съперник; след това идва шарен порой от луксове и облаги. И от жени. Предишната вечер след литрова бутилка „порно“, изпита с Гай, последва посещение при Деби Кенсит и финална визита у Триш Шърт. Накрая Кийт се прибра у дома и се настани пред телевизора да си изгледа пропуснатото: мач по американски футбол и безброй стопкадри на клакьорките с хвърчащите им бели полички. Трябваше да им се признае на „Янките“, добри ги подбираха, при това в униформа.
Та как беше казано? Домашният ти живот, Кийт, задушава твоя талант за дартс и излага на риск бъдещето ти в този спорт. Сега въпросът опира до това да получиш правилната настройка за големия мач. Виждам те като малко момченце, притиснало нос в стъклото. Но не е витрина на магазин, а телевизионен екран. Говорим за телевизионна слава, Кийт. Трябва да попаднеш от другата страна на екрана, Кийт. Там се случват нещата, там е всичко онова, което искаш. Нека те отведа там, Кийт. Нека те прехвърля от другата страна.
– Дааа! – възкликна Кийт, когато записът на мача по дартс достигна своята кулминация. Започна да щрака копчетата. Метеорологът Денис Кар: ураганът Хуанита. На пряката телефонна линия: състоянието на финансите. Геополитика: ново изследване със скенер на съпругата на президента. Местните новини: полицията е извършила арест по случая с убитото петгодишно дете в Камбъруел в Южен Лондон. Кийт възнегодува. Такива неща вече не се чуваха по новините. Твърдеше се, че само насърчавали престъпниците. Не питайте Кийт защо. Да убиеш дете, замисли се. Името ти мигом е по радиото и по телевизията.
А после и онзи видеозапис. Господи. Кийт беше дълбоко разтърсен и още му държеше влага. Осветлението, несъмненият професионализъм. Не натрапващ се, но така или иначе, работа от високо качество в конкретния жанр. В миналото Кийт бе заснемал много клипове с мацки и беше приемал сериозно задачата си. И до ден днешен не можеше да си обясни отблъскващата монотонност, получена като резултат. Защото с видеокамера на рамото и приятелка, излегната на килима или на канапето, той ставаше естет от глава до пети. Опитваше се да го предаде красиво, а излизаше грозно; мацките изглеждаха побъркани. И то не привлекателно побъркани. Така че когато Никола Сикс, сведена до двуизмерен образ, свали тъмнозелената рокля и, останала само по сутиен и гащички, се взря замислено през прозореца, Кийт изпита гъделичкане по гръбнака, а космите на тила му щръкнаха. Попадна под мощното въздействие на истинско изкуство.